Том смяташе, че по този начин Дик и Салазар ще разберат, че ако му се случи нещо, полицията ще знае съвсем точно кого да заподозре. Предположи също така, че при това положение ще предпочетат да не клатят лодката, след като крият толкова скелети в гардероба си. Салазар трябваше да осъзнае, че е късметлия. Том не можеше да си представи някой друг банкер или дилър, който, поставен на неговото място, изобщо ще допусне, че може да върне цялата сума.
Утре се очертаваше важен ден. Щеше да застане лице в лице с Гринхолм. Ако неговият началник откаже да говори с него по телефона, ще го сгащи извън банката. Гринхолм беше лайно и страшен егоист. Том щеше да отрече обвиненията на Ленгланд и да заплаши Гринхолм със скандал. Нито един съд в Англия или Америка не би могъл да докаже кой е собственикът на «Таурус». Ленгланд нямаше да свидетелства. Веднага щом разбере, че така или иначе ще го уволнят, той ще си затвори устата и ще се присъедини към него в делото за компенсации, което ще заведат. Единственото, с което разполагат, са двата и половина милиона — плод на грешка, която Том е поправил на мига, когато я е открил, и много преди Джеф да отправи своите обвинения. Том приема, че времето му в банката е изтекло, но ще настоява да получи тазгодишните премии и заплата за една година — да кажем, два милиона. В светлината на случващото се сега Том имаше важна причина да получи съгласието на Суини да си запази петте милиона.
След петък никога повече нямаше да види Дик Суини. Щеше да го помоли да предаде на кантората «Байрон» всички документи, свързани с него, Теса и Клейтънови в миналото или сега. А това, заключи той, щеше да ознаменува края на проклетата банкова сметка в Цюрих.
Той обаче бъркаше.
Високо над океана Ред Харпър не можеше да заспи. Самолетните седалки във втора класа не бяха конструирани за хора по-високи от метър и осемдесет. Обикновено молеше да го сложат да седне до някой от аварийните изходи, но днес беше закъснял и мина късно проверките, затова трябваше да се задоволи с мястото, което беше останало в препълнения с прибиращи се английски туристи «Боинг» 747.
След срещата във Вашингтон двамата с Хулио бяха пресекли коридора до правния отдел и получиха нужните разрешения за предварителни разпити. В Ню Йорк съдията Крамър се беше съгласил да се срещне с Харпър в кабинета си и подписа ново разрешение за подслушване на служебните и домашни телефони на Салазар. Но Харпър подозираше, че все пак ще пропуснат важни разговори. Салазар използваше цял арсенал от цифрови клетъчни телефони, които не само се прихващаха по-трудно, но й бяха регистрирани на имената на други лица. От правна гледна точка той ги беше взел назаем. Затова властите не можеха да получат съдебно, разрешение да подслушват телефоните на хора, които нямат дори висящо пътно нарушение. А освен това АБН трудно можеше да проследи чий телефон използва Салазар във всеки момент.
Агентите убедиха доста трудно съдията да разреши подслушването на телефоните на Суини да продължи. Мнението на съдията беше, че щом мишената е Салазар, всеки опит да се подслушват разговори те му с неговия адвокат ще бъдат отхвърлен от съда, ако се стигне до процес. Със сигурност, подчерта съдията, той би постъпил така в своя съд.
Харпър се аргументира, че те не се целят в отношенията между клиента и адвоката му и ако случайно запишат нещо подобно, записът ще бъде незабавно изтрит и няма да се опитват да го използват като доказателство. АБН разполага с доказателства, че «Суини, Тъли, Макандрюз» и особено господин Ричард Суини са участници в кръг за пране на пари. Той подчерта, че вече има записи на разговори, в които господин Суини нарежда на банката на своята собствена фирма в Швейцария да извърши преводи към сметки, за които се знае, че са контролирани от известен наркобарон. Намерението на Агенцията за борба срещу наркотиците е да представи случая на главния прокурор, което ще доведе до отделно обвинение срещу господин Ричард Суини. На тази основа, но след като постави редица допълнителни изисквания, Крамър се съгласи. Въоръжени с този жизненоважен документ, агентите на АБН се върнаха право в нюйоркската централа и изпратиха двама специалисти по телефоните да работят на «Саут стрийт». Поискаха също така още два екипа, за да подслушват двамата Салазар. След това седнаха да прочетат най-новите разпечатки от разговорите на Суини. Те потвърдиха подробностите за пътуването на адвоката до Англия и неговото намерение да измъкне пари от човек на име Том Клейтън. Също така се изясни, че Суини е получил четиридесет и седем милиона долара от банка в Джорджтаун, Каймановите острови, които на свой ред е превел на банки в Испания и Уругвай. Адвокатът беше предал тази информация на някой си д-р Шпеер в Сан Хосе, Коста Рика. Това ги изненада. АБН не разполагаше с досие на някакъв д-р Шпеер, свързан с трафика на наркотици, и Коста Рика не се смяташе за невралгичен район в това отношение. Ето още нещо за разследване. Тъй като нямаше какво повече да правят в Ню Йорк, Харпър и Карденас помолиха за транспорт до летище «Ла Гуардия», за да се приберат в Маями.