[* Робърт Веско — американски финансист мошеник, избягал през 1973 г. в Коста Рика. От 1982 г. живее в Куба, където по-късно е осъден на затвор за търговия с наркотици. — Б.пр.]
На сутринта Карденас отиде в посолството и беше приет от втория секретар. Хулио обясни, че Департаментът по правосъдието проявява интерес към Енрике Шпеер, но не спомена нищо за АБН.
Дипломатът му даде малкото информация, която можа да намери.
Очевидно Шпеер беше изряден гражданин. По рождение костариканец, завършил право в Мексико и собственик на процъфтяваща консултантска кантора в областта на търговското право. Много фирми търсели неговите услуги. От време на време пътувал до карибските страни и континента, но никога не е кандидатствал за американска виза.
— Защо Департаментът се интересува от Шпеер? — попита човекът от посолството.
— Не от него специално — обясни Хулио. — Знаем, че един от неговите клиенти е престъпник, както и че работи със заподозряно в пране на пари лице в Ню Йорк. Шпеер не ми звучи твърде латиноамериканско.
— Тук живеят много потомци на европейци и от Източна, и от Западна Европа. Мнозина са пристигнали след двете войни.
— Германец ли е?
— Предполагам.
— Как Изглежда?
— Около четиридесетте, слаб, рус, висок малко над метър и седемдесет. Независимо от времето винаги носи костюм. Ерген, канят го на всички приеми.
— Родителите му тука ли са родени?
— Това не знам и не бих могъл да питам службите, без да посоча причина.
— Молбата ни е да го държите под око и да ни информирате за всичко, което прави впечатление.
— Нямате ли собствени хора, на които това е работата?
Хулио се усмихна уморено. Беше срещал и преди такива дипломати. Живееха в безкраен кръг от политически коктейли, забравили напълно кой плаща сметките им.
Разходи се из «Плаза Индепенденсия» и се настани в едно кафене близо до кантората на Шпеер. В Коста Рика всички се прибираха за обяд. В един и петнадесет Шпеер излезе и се отправи към паркирания отпред ленд роувър. Изглеждаше умислен и разтревожен. Карденас успя да го заснеме три пъти. За момента трябваше да се задоволят с толкова. Пъхна филма в един подплатен плик, адресира го до седалището на ЕЛ БИД в Маями и го пусна от хотела. След това си събра багажа и взе такси до летището. В Каракас мина през митническата и паспортната проверка като Хулио Роблес с официалния си паспорт и картата на служител на ЕЛ БИД. После хвана самолета на компанията за вътрешни полети «Аеропостал» до Маракайбо, където го чакаше пилотът на АБН със своята «Чесна центурион», за да измине с него предпоследната част от пътуването.
Излетяха в източна посока, направиха обратен завой и полетяха над петролните платформи в плитките води на голямото езеро, което беше дало името на града. Започнаха да се изкачват, за да прелетят над Сиерас де Перия, местност, която бележеше границата с Колумбия. Оборудвана със сателитна навигационна система, малката «Чесна» не се затрудни да открие късата писта на мините «Сезар». Дежурен беше същият ръководител на смяна. Лицето му грейна, когато видя двете бутилки с черен етикет.
— Идвай винаги, когато имаш нужда — каза той с добродушна усмивка, като подаваше на Хулио ключовете от колата.
Тепърва го чакаше дълго пътуване, повече от шестстотин километра по лоши пътища, но Роблес нямаше търпение да поднови старото си приятелство с меделинския кмет.
Шпеер наистина беше загрижен. Беше звънял на «Банесто» в Севиля, защото знаеше от Суини, че трансферите от Швейцария са извършени. Ядоса се заради неочакваното забавяне, но реши да не го прави на въпрос. Тъй като беше уверил Моралес, че всичко е наред, тази сутрин поиска да се увери в това лично.
Тогава избухна бомбата.
Двадесет и четирите милиона долара наистина бяха пристигнали от Швейцария, за да закръглят сумата. За съжаление обаче по заповед на финансовото министерство сметката на строителната фирма «Малага» беше замразена. Шпеер попита защо е предприета тази мярка, но банкерът не отговори категорично. Има съмнение, каза той предпазливо, че определени суми може да са свързани с незаконно пране на пари. С проблема се оправя ръководството от седалището на «Банесто» в Мадрид. По-добре д-р Шпеер да попита там.