Вторият документ беше лична клетвена декларация. В нея Томас Клейтън заявяваше, че докато е упражнявал правата си според изискванията на бащиното си завещание, е посетил «Юнайтед кредит банк» в Цюрих, за да прибере баланса от сметката на името на Майкъл Клейтън. Той с изненада разбрал, че в добавка към петте милиона долара, които очаквал, е открил, че по сметката са внесени още тридесет и седем милиона. Тъй като не успял да разбере какъв е източникът на тази огромна сума, я е оставил недокосната и се обърнал към изпълнителите на завещанието на покойния си баща «Суини, Тъли, Макандрюз» и лично към Ричард Суини за обяснение, Господин Суини заявил, че един от неговите клиенти, Джо Салазар, е използвал от години тази сметка, като подправял подписите на Патрик и Майкъл Клейтън. Освен това господин Суини признал, че тези средства идват от криминални дейности. Господин Суини, който е участник в тази измама, пристигнал в Лондон, за да вземе не тридесет и седем, а четиридесет и три милиона долара от Томас Клейтън. Потвърдил, че неговият клиент иска цялата сума и че неизпълнението на това желание ще стане причина Томас Клейтън да бъде убит.
В осем и половина Том свърши с черновите, прочете ги отново и ги прибра в чантата. След това се зае с терминала и с учудване установи, че още има достъп до системата на банката. Швейцарският франк се беше покачил с още шест цента спрямо английската лира. Това му достави удоволствие по две причини. Първо, двадесет и петте милиона лири, които му бяха предоставили неговите работодатели, се бяха превърнали в петстотин милиона и показваха девет цента печалба. Това беше възвръщаемост от осемнадесет милиона лири стерлинги или 72 от изложените на риск суми. Ето ги аргументите, с които ще се изправи срещу Гринхолм.
Освен това личната загуба на Том чрез «Таурус» беше намаляла с повече от милион долара. Прищя му се да има куража незабавно да удвои сумата, но реши да го дава по-предпазливо. Все още имаше време.
В девет позвъни на Стюарт Хъдзън, извини се, че се обажда в последния момент, и помоли за спешна среща, за да обсъдят два документа. Разбраха се да се видят в десет и половина в кантората на Стюарт.
След това се обади в Скотланд Ярд и най-накрая успя да се свърже с главен инспектор Арчър. Обясни кой е, спомена Пит Андрюз и помоли за бърза консултация. Арчър му отговори дружелюбно, попита как е Пит и прие да се срещне с Том около четиринадесет часа в кабинета си.
Том нямаше желание да спори с Дик Суини по телефона, затова му написа бележка, че ще го посети в петнадесет и тридесет, и я пусна по факса на хотела, като в горния край на листа надраска с големи букви: СПЕШНО!
— Не е лошо — каза Хъдзън с усмивка, като прочете първия документ. — Като за банкер си се справил много добре.
— Стюарт, трябва ми веднага — припомни му Том.
— Добре. — Хъдзън задраска няколко изречения и ги перифразира, промени две-три думи и след като отново прочете документа, даде го на секретарката си да го препише на чисто. После се зае с клетвената декларация и усмивката му се замени от смръщване. През това време Том се опитваше да омаловажи ставащото, като хвърляше стрелички по мишената, която висеше на стената в кабинета на неговия приятел.
— Какво възнамеряваш да правиш с това? — попита Хъдзън, като остави черновата на бюрото.
— Бих искал да го оставя при теб за всеки случай — отговори Том и метна още три стрелички.
Хъдзън прочете още веднъж четирите изписани на ръка страници.
— Том — попита той мрачно, — наистина ли смяташ, че Суини го е казал сериозно? Че онзи тип Салазар ще те убие?
— Не зная — каза откровено Том, — но сигурно скоро ще разбера.
— Заслужава ли си?
— Пет милиона долара, човече! Мои са си!
— Мога да ти дам пет милиона на заем, ако си закъсал — предложи полушеговито Хъдзън.
— Гледай си работата, Стюарт — отговори Том и замахна на ужким към него със стреличката, — и се захващай да го оправиш.
— Мислил ли си да отидеш в полицията?