— Там отивам, след като свърша тук. Уговорих си среща в Скотланд ярд.
— Възнамеряваш ли да им предоставиш копия от тези документи?
— Не — твърдо заяви Том. — Ще покажа копие от клетвената декларация на Суини, за да каже на Салазар, че ще се появи на бял свят веднага щом ми се случи нещо. Искам да я оставя при теб. Ти ще свършиш тази работа, ако се стигне дотам.
— В такъв случай — тържествено заяви Хъдзън, — ако декларацията трябва да играе ролята на застрахователна полица, мисля, че трябва да попълниш празнините.
Сега дойде ред на Том да загледа изненадано.
Хъдзън обясни:
— Имам предвид да ми разкажеш всичко. Имената, адресите, датите, сумите. Така ще покажеш на Суини, че не се шегуваш. Ако са толкова зли, колкото казваш, това може да те опази жив.
Том размисли и се съгласи. През следващите тридесет минути той говори пред включения диктофон на своя приятел. Започна да разказва историята от самото начало. Контрабандата на алкохол и сдружаването между Пат и Салазар, как са измамили баща му, като не са му казали за сметката, и как Том е научил за банковия депозит. Той показа на Стюарт старото извлечение от «Юнайтед кредит банк» и преразказа всичките си разговори със Суини, като не скри нищо.
Когато свърши, секретарката на Стюарт се появи с напечатаните договори. Хъдзън й даде диктофона и поиска да свали на хартия съдържанието. Том го погледна тревожно, но Стюарт го увери, че е чувала далеч по-страшни работи. Прегледаха още веднъж първия документ и Стюарт даде две копия на Том, едното за Суини да го занесе в Ню Йорк, а другото за него самия. Третото копие щеше да остане в архива на Хъдзъновата кантора.
— Фактически — каза адвокатът — договорът трябва да бъде подписан от Салазар. Затова го написах така, че Суини да го подпише от името на своя клиент. За твоите дела това няма значение.
След това Хъдзън помълча неловко и смотолеви:
— Карълайн ми се обади.
— Карълайн? За какво? — раздразнено попита Том.
— Успокой се, Том. Просто се е уплашила — Стюарт започна да си играе с един телбод.
— И плаче на рамото на старото си приятелче, така ли? — попита двусмислено Том и веднага съжали за казаното.
— Чуй ме — твърдо каза адвокатът, — вадиш куп подозрителни пари и играеш тъпи игрички с фючърси. Отстраняват те от работа. Всичко това й се стовари в течение само на една седмица. Бъди разумен. Тя се тревожи за теб. Аз съм стар ваш приятел. Знаеш това. Няма да направя нищо без твоето одобрение, но може би мога да помогна.
Стар какво? Стар приятел или стар любовник?
За миг Том погледна блуждаещо към Стюарт и след това се ядоса на самия себе си, че изобщо си е помислил подобно нещо. Карълайн не заслужаваше такова отношение.
— Нека опитам по моя начин — каза той. — Ако имам нужда от помощ по някой от двата проблема, ще се обърна към теб. Може би… ако поговориш с Карълайн… ще успееш да я успокоиш… — гласът му заглъхна.
— Разбира се, обещавам ти.
— Не искам да я загубя!
— Няма — искрено го увери Хъдзън.
На Том му се дощя да бъде и той толкова сигурен.
Нямаше какво повече да си кажат или да вършат, докато секретарката сваляше клетвената декларация от записа, затова през следващия час поиграха на стрелички.
Моралес слушаше Шпеер, без да го прекъсва. Зададе един-два въпроса, но гласът му не разкриваше какви са действителните му чувства. Когато докладът приключи, той каза на Шпеер да остане край телефона. Ще си помисли за момент какви могат да бъдат последствията и ще му се обади.
Хвърли бегъл поглед на архитектурните макети, излезе навън дълбоко замислен и пое през градината. Пазачите в горите получиха съобщение, че шефът се разхожда наоколо, и удвоиха своята бдителност. Тупак го следваше безшумно на няколко крачки.
Бяха му спрели петдесет милиона долара. Би могъл да го приеме. Ако сметките в Испания и Уругвай са били замразени едновременно, сигурно са намесени американците. Въпросът беше как са разбрали.
Информацията трябва да е изтекла или в Ню Йорк, или в Меделин. Не смяташе, че Салазар може да се е раздрънкал, макар че понякога се тревожеше, че федералните изнудват Перача и той може да сключи сделка с тях. Шпеер го беше уверил, че това е невъзможно, защото в бизнеса са намесени много клиенти, включително парите на мафията. Ако Салазар пропее, смъртта му е гарантирана. Моралес повярва на това. Салазар не му изглеждаше като човек, който ще приеме за цял живот скромна самоличност в Програмата за защита на свидетелите.
Шпеер?
Едва ли. Енрике беше амбициозен и предвидлив човек и, подобно на него самия, би предпочел да си осигури спокойно бъдеще. Моралес знаеше, че парите, които в момента носи в джоба си, са достатъчни, за да изпрати човек в Коста Рика да взриви Шпеер заедно с къщата му и да го прати в царството небесно. Сигурно и Енрике Шпеер знаеше много добре това. Не, не е и Шпеер. Тогава кой?