— Как би се почувствал, ако бяха откраднали такова богатство от теб? А? — Моралес напъха дясната си ръка в азбестова ръкавица и кметът загледа ужасено как с мензура гребна изпускаща пари киселина от голям стъклен резервоар.
— Моля те, дон Карлос, кълна се, не съм аз!
— О, Мигел, сигурен съм, че не си ги взел — отговори Моралес и му се усмихна, — но може би ще съумееш да ми помогнеш да разбера кой го е направил.
— Всичко, което поискаш. Моля те — отговори той с треперещ глас. На хоризонта се появи лъч надежда, но пленникът не отместваше очи от мензурата.
— Ето как аз виждам нещата — обясни наркобаронът. — Само трима души знаеха откъде идват парите. Банкерът, Аристидес и ти. — Той се вторачи в кмета, който преглътна, и продължи: — Аристидес? Смяташ ли, че ме е ограбил?
— Не, дон Карлос. Не. Той ти е напълно верен.
— Съгласен съм. Не и Де ла Круз. Тогава е банката?
— Може би — потвърди въодушевено Ромуалдес. — Може би банката ви е предала.
Моралес премести мензурата над ръката на Ромуалдес и лекичко я почука. Няколко капки капнаха върху опакото на дланта му. Кметът нададе пронизителен писък и загледа изумено как киселината започна да поглъща плътта му. Доповръща му се от хидрохлорните пари.
— Приятелю мой, ти май не мислиш достатъчно трезво — каза Моралес и пак приготви мензурата за още няколко капки.
— Кълна се в Дева Мария, не съм аз!
Сега Моралес изля щедро количество киселина, което превърна ръката на пленника в кървава каша и стичайки се между пръстите, си прояде път почти до костите.
Ромуалдес зарева като хванато в капан животно и писъците му събудиха ехото в долината.
— Ти ли беше, мръсно копеле?
— Не, не, не!
— Кой тогава? — и вдигна мензурата над другата ръка.
— Роблес! Този кучи син Роблес!
Моралес остави мензурата на дървената маса, придърпа стол и седна толкова близо срещу кмета, че лицата им почти се докосваха. Погледна към вонящата ръка на Ромуалдес, поклати неодобрително глава, наведе се още към него и прошепна:
— Роблес, казваш? И кой е този човек?
— Хулио Роблес. Работи за ЕЛ БИД.
— Кое те кара да мислиш, че той ме е ограбил?
— Разпитваше за твоите банкови сметки.
— Тебе питал ли те е?
— Казах му да се разкара, но мисля, че е душил в банката.
— Радвам се, че си си държал устата затворена. Ние сме приятели, нали?
— Разбира се, дон Карлос. Винаги.
— Къде мога да намеря Роблес?
— Замина си. Изплаши се, защото го притиснах.
Моралес повика Амая да отвърже кмета. Извади от един долап аптечка за първа помощ, зае се да изстиска голяма доза антисептичен мехлем върху тампон и нежно го сложи върху ръката на кмета. Придирчиво отмери нужната дължина бинт и грижливо бинтова раненото място.
— Мисля, че сега трябва да си вървиш. Иди на лекар.
— Благодаря, дон Карлос.
— Роблес каза ли къде отива?
— Не, но предполагам — в Америка.
— Значи гринговците са ме ограбили, така ли?
— Вероятно.
— Да, ама въпреки това трябва да платим на предприемачите, нали?
Ромуалдес вдигна въпросително очи и Моралес се усмихна.
— Ще намеря още петдесет милиона. Този път в брой. Предполагам, че ще ми трябва около седмица. Дотогава ще накараш ли всички да си мълчат, приятелю мой?
— Ще го направя. Разчитай на мен.
— Обичам добрите приятели. Ти ще си получиш заслуженото.
Индианците заведоха Ромуалдес до джипа и потеглиха обратно. Моралес остана в бараката още половин час, провери счетоводните книги, поговори с хората си и след това си тръгна за вкъщи. Когато се озова отново в своята бърлога, той отвори телефонния указател на Меделин и звънна в ЕЛ БИД.
— Моля ви, господин Роблес — каза той.
— В момента го няма — отговори телефонистът. — Мога ли да знам кой се обажда?
— От кабинета на кмета. Няма го в сградата или в страната?
— Знам само, че ще се върне днес следобед, господине.
— Благодаря, ще го потърся пак.
Моралес тресна слушалката и за миг му се дощя да беше хвърлил Ромуалдес в киселината. След това се успокои. Имаше причина да не убива кмета. Ако Моралес искаше да започне нов живот някъде в Южна Америка, обвинение в «предполагаема контрабанда на наркотици» беше нещо, с което можеше да се живее, но убийството на правителствен служител беше повод за екстрадиране. Гангстерите с много пари ги търпяха, но убийците на политици — не. Нека Тупак да се оправя с кмета. След като Моралес е заминал.
Междувременно трябваше да свърши по-важна работа. Изпрати да повикат телохранителите и им заповяда да намерят Хулио Роблес, да го хванат жив и да го доведат във вилата. След това седна на хамака на верандата, поиска да му донесат едно уиски и зачака Шпеер.