— За теб, шефе.
— Кой е?
— Бил ти приятел.
— Кажи му да го духа.
Мъжът заговори отново в слушалката, а след това към Нориега:
— Свързано е с Меделин, непременно трябвало да го изслушаш.
Нориега стана и сграбчи слушалката.
— Кажи на боклука, дето му лижеш задника — изрева той, — че схванах посланието. Сега той трябва да си стиска гъза и да чака отговор.
— Ако искаш да пипнеш Моралес, аз мога да ти помогна — каза гласът от другия край на линията.
— Кой си ти, по дяволите?
— Можеш да ми викаш Хулио Инглесиас.
— А ще ли ти се да пропееш? — каза той закачливо, за радост на хората си. — За Моралес ли работиш?
— Да.
— Какво?
— Планирам и осигурявам маршрутите за излизане от Колумбия.
— Пари ли искаш? Колко?
— Искам работа, когато приключиш с Моралес. Наскоро той изгуби много пари. Тук вече няма бъдеще.
— Кое те кара да мислиш, че ще ми трябва помощта ти?
— Ще ми дадеш работа, защото съм най-добрият с маршрутите. Досега не съм изгубил нито една пратка.
— Трябва да знам името ти.
— Когато му дойде времето. Ще дойда при теб и ще ти припомня за Хулио Инглесиас.
— Добре. Докажи, че можеш да помогнеш, и ще получиш работа.
— Удари го утре вечер. Между шест и осем вечерта наоколо няма да има нито едно ченге.
— И мислиш, че ще се хвана на тази глупост?
— Нали имаш шпиони в Меделин? Провери. Няма да ти се отвори втора възможност.
Хулио затвори.
10
Суини крачеше из апартамента си в хотела и непрекъснато проверяваше колко е часът. Том щеше да дойде всеки момент и той си повтаряше наум всички възможни аргументи. Как да накара този глупак да разбере, че няма никаква друга възможност?
Беше разговарял два пъти със Салазар. В началото банкерът се беше съгласил за половин милион, но когато Суини му изложи исканията на Клейтън, той изпадна в дива ярост. Суини се опита да го вразуми — от правна гледна точка нещата бяха ясни. Пат Клейтън беше оставил над половин милион през 1944, Том разполагаше с доказателство за това и лихвите трябваше да се платят. Пет милиона беше много разумна цифра.
— Помисли си, Джо — му каза той. — Ако мога да прибера тридесет и седемте милиона, повече няма да имаш проблеми с него.
Клейтън беше заплашил, че ще иде в полицията, и Суини смяташе, че не се шегува. Ако това стане, цялата сума от четиридесет и три милиона долара ще бъде загубена. Заслужаваше ли си?
По-късно през деня Салазар се съгласи неохотно, при условие че Клейтън предаде тридесетте и седем милиона веднага. Суини трябваше да го накара да напише писмо на банката с нареждане да прехвърли парите по сметката на правната кантора в Женева. Дик му напомни, че говорят за внука на Пат Клейтън, и настоя, че щом прехвърлянето бъде извършено, Том не бива да пострада.
— Давам ти дума. Само върни парите и приключваме с това. Завинаги.
Малко след един и тридесет на вратата се почука и Суини въведе Том Клейтън, който изглеждаше свеж и делови. След кратка размяна на поздрави седнаха отново около масичката за кафе.
— Надявам се, че си успял да вразумиш клиента си — започна Том без предисловия.
— Сигурно не ми вярваш — отговори сериозно Суини, — но причината да съм тук е, че вземам присърце твоето и на Карълайн добро.
— Не намесвай жена ми — изсъска Том, но веднага съжали, че си бе изпуснал нервите.
— Както, желаеш, но независимо дали ти харесва или не, тук съм, за да помогна. Аз съм твоят единствен шанс.
— Моят единствен шанс, Дик? — Том съзря възможност да бъде записана заплахата. — Или какво?
Суини само го изгледа, без да обръща внимание на въпроса. Не искаше да задълбават в тази посока.
— Най-важното е, че ти запазваш пет милиона — увери го адвокатът. — Моят съвет е да приемеш парите и да върнеш остатъка. Използвах цялото си красноречие, за да убедя клиента. Том, недей да клатиш лодката.
— Дик — започна търпеливо Том, имайки наум подслушвачите, — ти май забравяш как започна всичко това. Ти или твоят клиент сте скрили парите в сметката на татко. Аз не знам откъде сте ги взели. Мисля, че по-подходящо ще е да се извиниш, вместо да ми даваш съвети.
— Добре, да зарежем дрънканиците. Какво възнамеряваш да правиш с парите на моя клиент?
Том отвори чантата си и извади договора, който Хъдзън беше съставил. Подаде едното копие на Суини и след това прегледа набързо второто, докато адвокатът четеше своя екземпляр.
— Изглежда ми наред — каза Дик след малко. — Къде са парите?
— Моите пет милиона са тук, в Лондон, а остатъка не съм докосвал.
— Значи са още в Цюрих?
Том кимна.
— На чие име?
— Преди да преминем към подробностите, искам да изясним нещо. Заплахата отменена ли е?