Заплаха? — попита Суини, който изведнъж усети, че нещо не е наред. — Каква заплаха?
— Вчера ти съвсем ясно ми заяви, че ако не върна парите, съм мъртъв.
— Е, млади момко, позволи ми да те поправя. Нито сега съм отправял заплахи, нито вчера. Тук съм, за да разреша едно голямо недоразумение. Пари, които не ти принадлежат, са ти дадени погрешка. Моят клиент си ги иска. Казах ти, че той е ядосан, много ядосан, което е твърде разбираемо.
В стаята над апартамента Харпър и Арчър се спогледаха. Нямаше да се получи, но въпреки това разполагаха с достатъчно следи, свързващи Суини със Салазар. Можеха да го арестуват и да се надяват да се огъне.
— Много добре си спомням какво каза, Дик. Щом искаш, отричай го. Давай да подпишем тези документи и да се разделяме. Вече ми писна от теб.
— Разбира се. Веднага щом ми покажеш как точно възнамеряваш да върнеш парите.
В този момент звънна телефонът. Суини стана и вдигна слушалката. Хвърли тревожен поглед към Том, когато чу колко е гневен Салазар. Клейтън се запита дали полицията подслушва разговора. Арчър и Харпър също чуха звъна на телефона и се запроклинаха, че не чуват какво се говори. Бяха се опитали да се включат към телефоните, но управителят на хотела настоя да спазват закона. Интересите на неговите гости били на първо място, независимо какво се говори за тях. Той не можел да попречи на полицията да наеме стая, било му наредено да я предостави, но подслушването на телефонните разговори изисква съдебно нареждане. Няма ли такова — няма бръмбари. Скотланд ярд ще набави такава заповед, обясни Арчър, на което управителят отговори, че могат да заповядат и да подслушват, когато документът стане готов. Подобно на Том, те чуваха само онова, което казваше Суини, и то беше достатъчно да се разтревожат.
Суини се обърна към Том с паника в очите.
— Страхувам се, че сделката се отменя — каза той тъжно. — Сега искат всичко.
— Искат моите пари? — попита невярващо Том.
— Цялата сума. Моят съвет е, да я върнеш.
— Казваш ми да дам на един гангстер в Ню Йорк пет милиона, като знаеш много добре, че парите са мои?
Суини го гледаше с тъга и само повтори думите си.
— Просто ги върни.
— И казваш, че не съм бил заплашван?
— Не от мен, синко. Върни проклетите пари.
Суини не можеше да предаде на Клейтън думите на банкера. Салазар беше изпаднал в ярост. Изглежда, нещо се беше случило след вчерашния разговор, защото Джо крещеше, че бил вътре с петдесет милиона от собствените си пари и след минутка други седемдесет ще се изпарят. Той хвърли вината за провала изцяло върху Том Клейтън и нареди на Дик да вземе цялата сума от четиридесет и три милиона, и то днес, или да се връща в Ню Йорк. Ако не се справи, фирмата щяла да поеме събирането на сумата.
— Отговорът е не — отговори твърдо Том, бръкна в джоба си и откачи антената на предавателя.
Той предположи, че полицията ще нахлуе след минута, и каза на Суини онова, което не искаше да бъде записано.
— И още нещо. Кажи на проклетия Салазар, че подписах клетвена декларация. В нея разказвам цялата история с имена включително твоето, дати, суми. Ако нещо се случи с мен или моето семейство, там има достатъчно да срине целия му бизнес.
Преди Дик да успее да отговори, на вратата се почука. Том стана, отвори и пусна двамата мъже да влязат.
— Господин Ричард Суини? — зададе реторичен въпрос единият от тях. — Аз съм главен инспектор Арчър от Скотланд ярд. Трябва да ви задам няколко въпроса.
— А вие кой сте? — попита Суини по-високия мъж, който не му заприлича на английски полицай.
— Казвам се Харпър, господин Суини, от Департамента по правосъдието на САЩ. Аз също искам да ви задам няколко въпроса.
Шпеер пристигна в Меделин на смрачаване и веднага се отправи към Вила дел Кармен. Той прочете на глас и обясни всички документи, които щяха да му осигурят пълна власт над парите на неговия клиент, и Моралес ги подписа един по един. Нямаше никакви проблеми около инвестициите. Титуляри бяха различни фирми, контролирани и управлявани от Салазар. Съществуваше и пълномощно, което щеше да бъде анулирано. На летището в Сан Хосе Шпеер купи вестник «Уолстрийт джърнал» и брой на «Файненшъл таймс» отпреди два дни. От информацията, която успя да извлече от тях, и от данните, предоставени от Перача, той успя да състави приблизителна оценка на портфейла.
— Енрике, колко са според теб?
— Най-малко шейсет и пет милиона.
— Грижи се за тях — каза Моралес.
Шпеер изложи идеите си. Вече ги беше споменавал. Най-добре е парите да се изтеглят напълно от Америка, повтори той. Европа беше по-сигурна и най-вече — надалеч.