Моралес кимна одобрително. Щом американците са го взели на мушка, най-добре ще бъде да разчисти всичко, преди да избяга.
Няма време за губене, продължи Шпеер. Ако Салазар е компрометиран по някакъв начин, трябва веднага да прекъснат всички връзки с него. Моралес посочи телефона и адвокатът се обади в Ню Йорк. Ще бъде там преди обяд, за да направи значителни промени в начина, по който се управляват инвестициите на дон Карлос. Ще трябва да види всички акции, права на собственост и сметки. След това попита Моралес дали може да ползва неговия самолет. Тази вечер не беше останало време да направи връзката в Богота. Преди да си тръгне, той даде на Моралес фактура за свършената до днес работа на стойност 146 000 долара. И може би още една подобна сума по сметката му?
Моралес се смръщи на това предложение, но Шпеер обясни, че докато не утихне бурята, за него ще е по-добре да се държи настрана. Моралес нямаше друг избор. Само Шпеер можеше да свърши тази работа за него. Отвори шкафа и извади няколко пачки банкноти, които Шпеер с благодарност прие и прибра в чантата си. На сутринта, преди да замине от Аруба, щеше да помоли свой приятел да го запознае с хората от неговата банка. Ханрих Шпеер щеше да си открие сметка с десет хиляди долара и да наеме банков сейф, където да остави остатъка от парите. Нямаше намерение да влезе и излезе през летище «Кенеди» с двеста хиляди долара в брой по джобовете си.
Самолетът на Моралес се приземи на холандска територия още преди полунощ. Шпеер си запази място за сутрешния полет до Ню Йорк, звънна в «Хаят» за стая и след това пое направо за «Недер гаудас». Маркус и неговите момичета го поздравиха приятелски и той помоли приятеля си за малка услуга. Решиха да се срещнат в осем сутринта пред офисите на банката.
На следващия ден кацна на летище «Кенеди» в 9:30 и звънна на Салазар, за да му каже, че вече пътува към него. В единадесет двамата мъже седнаха един срещу друг.
— Приготвих всичко, което поиска, приятелю каза арогантно банкерът. — Ще ми кажеш ли за какво става дума?
— Не можех да ти обясня по телефона — решително отговори Шпеер, — но парите, които изпрати на дон Карлос, не стигнаха до него.
Салазар замълча за няколко секунди, опитвайки се да асимилира чутото.
— За преводите към «Малага строителство» ли говорим? — той изглеждаше искрено учуден.
— Да.
— Енрике, това е невъзможно — възкликна Перача. — След последния ни разговор лично се погрижих.
Той обясни как е превел четиридесет и седем милиона долара по сметката на «Суини, Тъли, Макандрюз» в Женева и как, от своя страна, Суини е придвижил уговорените суми нататък.
— Специално го помолих — добави банкерът — да ти звънне за потвърждение.
— Направи го. Още в сряда вечерта каза успокоително Шпеер.
— Тогава къде е проблемът?
— Когато сумите стигнаха в Испания и Уругвай, сметките бяха замразени. Нито цент не успя да стигне до Колумбия.
— Ние платихме. «Салазар Ко» винаги си плащат. Като адвокат трябва да се съгласиш, че ние не можем да носим отговорност за небрежността на твоя клиент.
— Не намеквам подобно нещо и се радвам да чуя, Джо, че винаги си плащате — каза Шпеер натъртено.
— Защото това е следващата тема, която искам да обсъдим. Обаче — той отново натърти на думите си — за момента съм съгласен с теб. Ти даде парите на Суини, а той ги изпрати на «Малага». Не съм сигурен, че моят клиент е проявил небрежност. Въпросът е кой прецака «Малага»?
— В този кабинет това име е известно само на мен — отговори Перача с известно предизвикателство в гласа.
— Разбира се, не си ти, нито аз, нито пък Моралес. Кой тогава? Суини?
Салазар се замисли за малко. Дик беше алчен, но страхлив. Да се обърнеш към закона, се изисква кураж. Суини би предпочел да гние в затвора, отколкото до края на живота си да чака Салазар да го пипне.
— Не мисля — отговори той на Шпеер.
— Гарантираш ли за него? В края на краищата той е твой адвокат. Предполагам, се досещаш, че дон Карлос няма да остави това така.
— Кажи на нашия приятел, че според мен не е Суини. Ако Суини го е предал, аз лично ще се погрижа за него.
Шпеер си отбеляза наум, че Перача не предложи компенсация, но реши да не го прави на въпрос. Имаше по-важни неща, заложени на карта.
— Добре, Джо, ще предам твоята гаранция. А сега — започна бавно да обяснява Шпеер — сигурно ще проявиш разбиране, че при тези обстоятелства моят клиент е много загрижен за своите средства, които ти е оставил да управляващ. Ако от твоята фирма има изтичане на информация, цялото му състояние може да бъде изложено на опасност. Бих искал да установя с точност какво е положението и да обсъдим алтернативни решения.