Салазар пребледня, но не трепна. Първо, малкият Клейтън му открадна четиридесет и три милиона. След това беше принуден да вземе назаем четиридесет и седем, за да не разсърди Моралес. Замразените суми вероятно щяха да останат за правителството. Кой друг може да окаже такова влияние, че да бъдат блокирани сметки в Испания и Уругвай? Сега Шпеер говореше за изтеглянето на седемдесетте милиона, оставени му за управление. Салазар естествено ще оцелее и без тях, но ще изгуби един милион и четиристотин хиляди годишно от хонорари и такси. Това бяха чисти законни пари и ако някой клиент искаше да премести парите си в «Ситикорп» или «Чейз Манхатън», «Салазар Ко» трябваше бързо да изпълнят това желание, иначе можеха да загубят лиценза си и което е по-лошо, да предизвикат паника сред останалите инвеститори. От загубата на бизнеса с мръсните пари на Моралес щеше повече да го заболи. През последната година колумбиецът беше израснал като силен наркобарон, като доскоро пренасяше по пет милиона седмично в Джорджтаун. От тях Салазар щеше да изгуби десет процента. Но той все още имаше за клиенти новите момчета от Кали, което го подсети, че им дължи двадесетте и седем милиона или по-скоро Томас Клейтън им беше длъжник. Да, двадесет и седем милиона и на всичкото отгоре има претенции! Тогава се сети, че Шпеер го гледа мълчаливо и чака отговор, и си пое дълбоко дъх.
— Добре, приятелю — усмихна се той, стана и покани адвоката да го последва до съвещателната маса в единия край на кабинета. — Тук са всички документи, свързани с инвестициите на дон Карлос. Ще ти оставя време да ги проучиш, а аз ще отида да проведа няколко телефонни разговора. Ако имаш нужда от нещо, Ектор с удоволствие ще ти услужи.
Салазар излезе и отиде в кабинета на сина си, за да използва мобилния си телефон. Проведе два телефонни разговора. Първият беше с Лондон.
— Дик Суини — каза адвокатът в слушалката.
— Взе ли вече парите? — направо попита Салазар.
— В момента съм в среща — предпазливо отговори Суини и стрелна поглед към Том Клейтън.
— Не ми пука дори английската кралица да е при теб. Той плати ли?
— Всичко е уредено.
— Хубаво. Забрави тридесет и седемте милиона. Искам цялата сума.
— Това може би няма да е възможно.
— Ти изпрати ли петдесетте милиона на Моралес?
— Във вторник. Нали ти казах?
— Може би ще ти е интересно да узнаеш, че парите не са стигнали до него. Задържани са по пътя.
— Исусе, как е могло да стане?
— Ще разберем. А сега кажи на онзи задник, че има пет минути да върне всички мои пари. Ако вземеш парите, звънни ми. И в двата случая хващай самолета за Ню Йорк още тази вечер.
Вторият му разговор беше с неговия син Тони.
— Суини се провали — каза той, пропускайки поздрава. — Сега всичко зависи от теб. Искам те утре тук с четиридесет и седемте милиона. Направи, каквото е нужно.
— Разчитай на мен, татко — отговори Салазар младши. — Още тази вечер ще ги измъкна от него.
Докато се водеха тези разговори, Шпеер си записваше данни в бележника. Нещата бяха забележително прости. Един инвестиционен тръст със седалище на Бермудските острови държеше почти една четвърт от облигациите, които лесно можеха да се обърнат в пари. Около единадесет и половина милиона бяха вложени в акции, търгувани на Нюйоркската фондова борса, още шест милиона и осемстотин хиляди — в общински облигации в Сиатъл, Мемфис, Финикс — разумен избор. Фирмата «Ронда пропъртис» от Тъскон, Аризона беше собственик на ранчото «Ронда», закупено за три милиона долара, и търговски център за осем милиона. И двата имота се стопанисваха от номинални директори*, а работата в ранчото се вършеше от наемни работници. Компанията «Алба инвестмънтс», регистрирана в Панама, също се управляваше от номинални директори, а за целия й капитал бяха издадени акции на приносител. Тя притежаваше осеметажна сграда на Осемдесет и четвърта улица в Ню Йорк, за която Салазар беше платил дванадесет милиона долара само преди три месеца. «Съншайн холдинг» от Маями притежаваше шест жилищни блока до «Кий Бискейн» на стойност два милиона и четиристотин хиляди и също така разполагаше с банков депозит от шест милиона. Под събирателното название «Клиентски сметки» Салазар беше вложил девет милиона долара от парите на Моралес в американски държавни облигации. Шпеер трябваше да признае, че Джо беше куражлия. Освен това имаше голф клуб за седем милиона, до него хотел за други шест, събрани под наименованието «Палм спрингс леджър». Накрая компанията притежаваше представителство на «Форд» близо до Сан Диего.