[* Номинален директор — лице, което действа като директор в борда на фирма от името на друго лице, фирма или банка; най-често това са жители на офшорни зони. — Б.пр.]
Общият сбор възлизаше на впечатляващата сума от седемдесет и три милиона и седемстотин хиляди, натрупани през осемнадесетте месеца възходящо развитие на Моралес. Износът на кокаин без съмнение беше добър бизнес.
Когато Салазар се върна, Шпеер изложи нещата пределно ясно: от момента той поема пълния контрол върху активите на Моралес. След това показа на Джо генералното пълномощно, което колумбиецът му беше дал, и Банкера разбра, че е безсмислено да спори. Това беше неудобството да въртиш легален бизнес: ако някой вложител иска да прекрати договора, няма какво друго да направиш, освен да му изплатиш парите.
Заедно прегледаха наново всички документи. Акциите на приносител бяха предадени на Шпеер, а правата за администриране — анулирани. При назначаването си номиналните директори винаги подписваха недатирани оставки. Шпеер ги провери една по една и ги добави към растящия куп хартия. За един час Салазар подписа всичко, което трябваше, и се поздрави наум, че успя да запази спокойствие. След това обсъдиха въпроса за парите, които още се намираха в «преход» Салазар обясни, че са около седем милиона. Щяха да са му нужни тридесет дни, за да премести тези средства от Гранд Кайман, след което ще ги предостави на Шпеер, на което място пожелае, естествено, след като си удържи обичайната комисионна.
Двамата се разделиха хладно, но учтиво. Докато чакаше такси, Шпеер не забеляза мъжа с телеобектив на апарата, който го снимаше. На агента на АБН бяха наредили да снима всички, които излизат или излизат от сградата на Салазар. След края на работното време щеше да изпрати филма по куриерска служба до адрес в Маями.
Шпеер се върна право в хотела и звънна на една адвокатска кантора в центъра. Беше я използвал и преди за делата в Коста Рика и сега трябваше да даде нареждания. Адвокатите щяха да използват генералното МУ пълномощно, за да продадат всички имоти на компаниите в САЩ. Неговите клиенти, които са собствениците им и не са нито американци, нито живеят в САЩ, искат да се отърват от доларите. Целият портфейл от имоти трябва да бъде превърнат в пари, а сумата да се преведе в «Дрезднер банк» в Германия. Те се споразумяха за хонорарите и веднага се заеха с подготовката на нужните документи. Шпеер им каза, че ще остане още един ден в Ню Йорк. Съзнавал, че продажбата на някои инвестиции, основно недвижимите имоти, ще изисква повече време. Обаче акциите и облигациите можеха да бъдат ликвидирани доста бързо и би искал да види парите от тях и останалите средства в брой, преди да напусне града на път за Германия.
След това се обади в клона на «Дрезднер» в Мюнхен и им каза какво да очакват. Отново обясни, че той и група инвеститори се отказват от долара, нещо, към което германците проявиха разбиране, и че той ще ги посети много скоро, за да обсъдят възможностите за инвестиции. Господин доктор Шпеер е добре дошъл по всяко време, гласеше отговорът.
Разпитваха Суини повече от час в хотелския му апартамент, но той отказа да отговаря, като отричаше всички обвинения. Дори се озъби на представителя на АБН, поставяйки под въпрос правото му да присъства на разпита. Той е адвокат, припомни му Дик, и общуването с неговите клиенти е адвокатска тайна. Ако Департаментът по правосъдие е придобил конфиденциална информация, неговата кантора ще се обърне към федералните съдилища.
Той призна, че «Салазар Ко» са клиенти на адвокатската му кантора, но отказа категорично да говори за техните работи. Те са частни банкери, притежаващи законен лиценз, и Суини няма да каже нищо повече. Когато Арчър го попита каква е целта на идването му в Лондон, той отговори, че и Томас Клейтън е негов клиент. Дошъл е да му даде съвет по един сериозен проблем, но също отказа да разкрие каква е същността му, като се позова на поверителния характер на отношенията между адвоката и неговия клиент. Арчър подчерта, че Клейтън е помолил за тяхната помощ, като цитирал заплахи, отправени от адвоката, но Суини не се огъна. Той отхвърли обвинението и изрази съжаление, че господин Клейтън е постъпил толкова глупаво, защото въпросът, по който го съветвал, бил финансов и търговски и по никакъв начин не е бил свързан с каквото и да е насилие.
Харпър спомена за прехвърлянето на наркопари от Женева. Суини отговори, че всички тези трансфери са от сметки на клиенти и съгласно с техните нареждания. Но това също са поверителни сведения, които той няма намерение да обсъжда.
Когато поканиха Клейтън да каже мнението си, той разказа историята така, както вече я беше изложил пред главния инспектор. После извади договора, който беше донесъл, и заяви, че постигнали съгласие за условията и точно се готвели да го подпишат, когато звъннал телефонът. Веднага след това Суини променил намеренията си.