— Кой се обади? — попита Харпър.
— Един клиент — отговори адвокатът без колебание. — И това е всичко, което ще кажа, и то по същите причини, които вече посочих. Освен това отричам решително всички внушения, че съм бил готов да подпиша този документ — посочи той договора, съставен от Стюарт Хъдзън.
— Господин Суини, колко дълго възнамерявате да останете в Лондон? — попита Арчър, знаейки, че адвокатът лъже поне по тази точка.
— След като очевидно съветът ми беше отхвърлен — отговори Суини, като погледна към Том, преди да насочи погледа си отново към полицая, — ще замина още тази вечер за Ню Йорк.
— Трябва да ви уведомя, че това не е възможно.
— Искате да кажете, че съм арестуван?
— Можете да останете доброволно, за да ни помогнете в нашето разследване. Ако не, да, ще ви арестувам тук и сега.
— В какво ме обвинявате?
— О, във възпрепятстване на правосъдието и отправяне на заплахи срещу живота на господин Клейтън.
— Нищо подобно не съм правил.
— Господин Суини, срещу вас бяха отправени обвинения и ние трябва да ги разследваме. Ще останете ли по своя воля, или ще ме придружите до Скотланд ярд?
— Ще остана двадесет и четири часа и ще се срещна с адвокат. Ако в този срок не ме обвините, си заминавам.
— Задължен съм ви, господин Суини. Ще ви бъдем благодарни, ако тази вечер останете в хотела. Може да се наложи пак да разговаряме.
— Добре.
— И за да избегнем възможни недоразумения, мога ли да получа паспорта ви?
— Предполагам, че не ме молите?
— Да речем, че е част от уговорката. Символ на взаимното ни доверие.
— Разбира се, още сутринта ще се срещна с адвокат — повтори Дик, докато му подаваше паспорта си.
— Това е ваше право — усмихна се Арчър. — Ако забележите някой да ви следва, не се плашете. Ще бъдат нашите хора.
Хулио Роблес беше репетирал думите си, преди да поеме към общината малко след десет. Той предположи, че в началото кметът ще откаже да се срещне с него, но в такъв случай просто ще остане да чака. Рано или късно Ромуалдес ще започне да се пука по шевовете от безпокойство какво е намислил Хулио и ще го приеме. Ромуалдес знаеше много добре, че е предал Моралес, и не би посмял да дразни човека, който знае това.
Но докато агентът на АБН крачеше към общината, видя как кметът излиза от сградата, как шофьорът му отваря вратата и как Ромуалдес потегля сам.
Хулио се върна на бегом при своята кола и го последва, като се надяваше, че си отива вкъщи, където би било по-удобно да осъществи плана си. За съжаление обаче Ромуалдес излезе от града.
Тогава Роблес осъзна къде отива неговият човек: пътят водеше към имението на Моралес. Не можеше да рискува да го следва в тази посока, затова отби, обърна и потегли обратно за Меделин. С връщането си в Колумбия беше разбрал, че Моралес има проблеми. Петдесет милиона проблеми, помисли си той с удовлетворение. Говореше се, че сметките за величествената програма на фондацията още не били платени. Хулио вярваше, че Ромуалдес не е продумал за тяхната последна среща. Той реши, че посещението при Моралес е нещо нормално, и престана да мисли за това. Също така предположи, че когато си тръгне от Виладел Кармен, кметът ще се прибере за обяд.
Паркира колата си от другата страна на улицата срещу къщата на кмета, но на около петдесет метра по-надолу. Три часа по-късно търпението му беше възнаградено, когато видя колата на Ромуалдес да идва срещу него с надут клаксон. Забравил за съседите, кметът зави, спря пред затворената врата и отново натисна клаксона. Когато видя разтворените врати, Роблес се измъкна от колата си и закрачи към къщата, докато един разтревожен прислужник се бореше с вратата. Оставаха му още двадесет метра, когато видя кадилакът да потегля със свистене на гумите и да се стрелва вътре.
Веднага след това крилата започнаха да се затварят.
Хулио правилно предположи, че Ромуалдес не е от хората, които поглеждат в огледалото за задно виждане. Едно от крилата вече беше затворено, а другото почти, но Роблес успя да се промъкне през процепа. Той поздрави прислужника, който го позна, и продължи да крачи по автомобилната алея. Вратата на кметския «Кадилак» беше отворена и Ромуалдес бавно се измъкваше навън, без да забелязва присъствието на Роблес. Хулио видя превързаната лява ръка и как дебелият мъж я държи настрана от тялото си, докато се опитва да се оттласне от седалката, използвайки дясната си ръка и левия лакът.