— Добър ден, господин кмете — произнесе ясно той, а след това застана усмихнат срещу него, наблюдавайки реакцията му.
Ромуалдес го зяпна невярващо. Първоначалната тревога и уплах се смениха с проблясване на гняв, който на свой ред отстъпи място на откровен ужас.
— Ти! — промълви думата така, сякаш беше видял привидение. — Как смееш да се връщаш тук?
Хулио престана да се усмихва. Беше разчитал сам да поеме инициативата.
— Трябва да поговорим. Още сега — каза той твърдо. Разполагаше с още муниции, ако кметът откажеше, но дебелакът имаше вид на съкрушен и страдащ човек. Хулио посочи превръзката и попита как е пострадал.
— Какво искаш? Върви си, защото накрая ще ме убият.
Ако беше малко по-предвидлив, Хулио трябваше да забележи, че последните думи на кмета бяха малко странни. Убият? Защо? Ако Ромуалдес си е държал устата затворена, няма нищо нередно в това кметът на Меделин да се среща с лесовъд от ЕЛ БИД. Но съзнанието на Хулио беше твърде съсредоточено върху непосредствената цел, за да забележи тази жизненоважна следа.
— Трябва да говорим. Още сега и на четири очи — повтори той твърдо, докато помагаше на кмета да слезе от колата.
В къщата ги посрещна госпожа Ромуалдес, която първо се усмихна и започна да сипе любезности, защото по-възрастните жени винаги се разтопяваха пред красавеца Хулио, но изведнъж ахна.
— Мигел, какво се е случило? — възкликна тя уплашена, когато видя превързаната му ръка.
— Леко произшествие — отговори й уклончиво той. — Нищо сериозно. Моля те, обади се на д-р Палмиро. Помоли го да дойде веднага.
След като останаха насаме в кабинета на кмета и вратата беше затворена, Хулио премина към деловата част.
— Господин кмете, мисля, че имате сериозни проблеми.
— Закле се, че ще ме оставиш намира. Защо се върна тук? Казах ти каквото искаше, копеле такова!
— Знам, благодарен съм ти и си удържах на думата, не се обадих на твоя приятел от Вила дел Кармен, за да му кажа как пипнахме парите му.
— Какво искаш? Не зная нищо друго, което да те заинтересува.
— Ромуалдес, не съм дошъл да взема нещо от теб, а да ти дам.
Хулио извади цигара от сребърната кутия върху богато украсеното писалище, пъхна я, между устните на кмета, който имаше такъв вид, сякаш глътка дим щеше да му дойде добре, и му поднесе огънче. След това му заговори толкова търпеливо, сякаш обяснява на дете проблемите на възрастните.
— Очевидно не си се разприказвал, защото иначе щеше да си мъртъв. Нали така?
Ромуалдес само кимна.
— Ако нашият приятел не е готов да рискува още петдесет милиона, фондацията никога няма да плати сметките.
Сега Ромуалдес се почувства по-добре. Знаеше, че Моралес щеше да извади още петдесет. И то в брой, както каза. Трябваше да го направи, иначе Меделин щеше да му се види тесен.
— Мога да те уверя, че това няма да се случи — твърдо каза Хулио, — защото сега знаем с подробности как прекарва парите. А е мръднал и един долар, а е по паднал в хазната на Чичо Сам. Това наистина ще го ядоса, нали?
— Той и така е достатъчно ядосан. Защо се върна, гринговска подлога?
— Да отстраня Моралес завинаги.
— Няма да можеш и с пръст да го докоснеш.
— Бъди уверен, че ще го направя. И ти ще ми помогнеш.
— Забрави! Писна ми вече! Направих каквото поиска, стига толкоз. Довиждане — Ромуалдес направи опит да стане, но Хулио вдигна ръка предупредително.
— Приятелю, ти не мислиш трезво. Бавно изброи възможностите, които оставаха на кмета. Фондацията няма никога да иззида и една стена. Каквито и пари да се изпращат от офшорните зони, сумите ще бъдат конфискувани още преди да са наближили Меделин. Като кмет Ромуалдес ще бъде свършен. Какво го очаква тогава? Забрава в най-добрия случай, ако Моралес го остави жив. Дори нещо по-лошо: Хулио припомни, че винаги може да звънне по телефона и да остави на Моралес да избере съдбата на дон Мигел. Ромуалдес изстена и подхвана със здравата си ръка подлакътницата на ранената.
— Какво става? — попита Роблес, загледан с любопитство в превързаната ръка.
— Мисля, че си счупих пръстите. Прищипах се на една шибана врата.
Кметът все още имаше инстинкт за самосъхранение, макар и много отслабнал.
Хулио се засмя.
— Трябва повече да внимаваш — каза той с нравоучителен тон. След това изигра коза си, изваждайки лист хартия, който остави на бюрото.
— Разписка за петдесет хиляди долара от националната банка във Флорида, платени от АБН. Сметка на името на Мигел Ромуалдес. Ако ги искаш, твои са. Имам предвид разписката и парите. Ако не искаш, ще ги пусна по пощата до Моралес. Е, какво избираш?