— Какво искаш в замяна?
— Нещо наистина много просто. Поне веднъж в живота си да бъдеш добър кмет. Ти си притеснен от възникналото положение. Фактури на предприемачите за почти десет милиона са останали неплатени, не са платени и надниците на работниците… могат да възникнат граждански безредици. Добрият кмет би трябвало да предугади това и да направи нещо по въпроса.
Ромуалдес го гледаше с празен поглед, защото не го разбираше, а и ръката му пулсираше от болка.
— Подготви се. Свикай утре събрание в общината. Покани и полицаите и сподели най-мрачните си опасения. Строителството може да бъде спряно, така че трябва да се очакват бунтове, плячкосване, безредици. Поискай да те посъветват, да ти дадат предложения за план за действие при непредвидени случаи. Каквото се сетиш. Само ги задръж там два часа. Два часа. Разбра ли? Това е единственото, което искаме.
— Какво ще получа, ако го направя?
— Петдесет хиляди за начало и след това още. Освен това ще останеш кмет и най-важното — жив.
— Да не искаш да кажеш, че ще се погрижиш за Моралес?
— Когато приключиш, него вече няма да го има.
На Ромуалдес това му хареса. Изведнъж болката в ръката му намаля. Гринговците винаги излизаха по-силни. Ако успееше да стане техният човек в Меделин, това щеше да му осигури много пари. Госпожа Ромуалдес почука и надникна, за да каже, че д-р Палмиро вече е тук. Кметът й махна да си върви, подхвърляйки, че ще свършат след минутка.
— Сто хиляди — каза той решително — и смятай въпроса за уреден.
Налучка сума, която му звучеше добре. Да, кметът отново беше във възход.
Прислужникът изпрати Роблес до вратата и той тръгна към колата си. Беше успял. Нямаше време да иска разрешение от Вашингтон. Утре бандитите от Кали ще свършат онова, за което американските агенти дори не можеха да си мечтаят. Бързо и откровено правосъдие плюс премия от тежки загуби от двете страни. Кали също е проблем, но може да почака. Когато му дойде времето, там също ще си получат заслуженото. Хулио запали двигателя и настрои внимателно радиото, защото свиреха една от любимите му колумбийски песни. Докато певецът възпяваше чудесата на свети Сантандер, Хулио Роблес почувства студения метал на автоматичен пистолет 45, притиснат във врата му.
— Завий наляво в първата пресечка и след това карай направо — заповяда му глас с твърд индиански акцент.
Съдейки по посоката, в която поеха, американецът разбра, че най-накрая ще се срещне лично с Моралес.
Когато Ричард Суини се тръшна в едно от креслата в своя апартамент с голяма чаша уиски в ръка, Тони Салазар се приготви да излезе от своя хотел. Потърси Клейтън в банката и там му казаха, че днес няма да се връща. Набра домашния му телефон. Вдигна жена, но гласът не беше на онази, с която Салазар разговаря по-рано. Тони вече беше стигнал до заключението, че ще бъде непрактично, ако пресрещне Клейтън на връщане от банката. Улиците в Ситито бяха оживени и тесни и дори Тони да закове плячката си с насочен пистолет, те не предлагаха много възможности за бягство дори с кола като бентлито.
За сметка на това «Кенсингтън скуеър» беше тъмен и удобно разположен в западната част на града. След седем движението щеше да намалее. Тони смяташе, че за десет минути с лекота може да стигне до магистралата. Във фоайето на хотела взе под наем мобилен телефон, помоли да включат разговорите към сметката на стаята, след това се качи в колата и потегли. Когато наближи площада, се притесни дали ще намери стратегическо място за паркиране. Като във всички големи градове тук местата за паркиране бяха ограничени. Около площада се издигаха триетажни къщи, разположени в кръг около една градинка. Външният им вид подсказваше, че това са домакинства, които разполагат най-малко с два автомобила. Затова Тони прие за добър знак, че намери празно място срещу № 63. След като паркира умело бентлито, той звънна отново на същия номер. Вдигна същата жена и каза, че съжалява, но господин Клейтън още не се е върнал. Тони отново не се представи, нито остави съобщение, а излъга, че е негов колега от банката. На бавачката това не се стори подозрително. Тя беше свикнала с обажданията на американци, много от които не бяха възпитани според британските представи.
Салазар видя в огледалото за обратно виждане една кола да завива в площада към мястото, където беше паркирал. Остана неподвижен, докато тя бавно мина край него и спря пред номер 61. Попипа револвера си в десния джоб на палтото, дръпна ръчката, която освобождаваше капака на огромния багажник на бентлито, и подбирайки внимателно момента, понечи да излезе. И в този миг сърцето му подскочи. Това не беше Клейтън, а една много привлекателна жена. Външният й вид отговаряше на гласа, който беше записан на телефонния секретар, и Тони Салазар инстинктивно разбра, че е открил по-добрия начин. Таксито потегли и тя закрачи към входната врата.