Поискаха от него да потвърди, че е сигурен, че е видял майка си, когато прозвуча глас от радиостанцията на рамото на единия. Той им нареди да не вдигат шум, да махнат колата от къщата на Клейтън и да очакват заповеди от Скотланд ярд.
Когато подробностите от обаждането по спешност на бавачката бяха вкарани в компютъра, той веднага ги препрати на специалните служби. Операторът се беше обадил в Скотланд ярд, а оттам бяха уведомили главен инспектор Арчър. По това време той беше в колата си заедно с Харпър и двамата се връщаха на «Виктория стрийт». Бяха оставали Суини в хотела, но без паспорт, а фоайето на «Кларидж» — под бдителния поглед на дежурния детектив. Клейтън беше отказал да го откарат. Каза им, че се нуждае от питие, за да свали натрупалото се напрежение, и го видяха как тръгва по «Парк лейн». Когато получи съобщението, Арчър каза адреса на шофьора си и му нареди, да изгаси буркана и сирената с наближаването на «Кенсингтън скуеър». Петнадесет минути по-късно те вече бяха в къщата на Клейтън. Патрик трябваше за трети път да разкаже за предполагаемото отвличане на своята, майка. За съжаление описанието на похитителя беше объркано.
— Успя ли да видиш колата? — попита Харпър.
— Да — отговори уверено Патрик.
— Знаеш ли каква марка беше?
— Разбира се — отговори момчето убедено. — Кафяво купе «Бентли континентал Р».
— Моля? — попита Арчър.
— Патрик е нашият спец по колите — обясни бавачката.
— Кафяво купе «Бентли»? Ей, Патрик — възкликна Харпър, — а не си ли спомняш случайно и номера?
— Не, не го помня — тихичко отговори момчето, но изведнъж се оживи, — но започваше със С, а после имаше 97 или 98.
— Добро момче! — похвали го Арчър.
— Сър, мога ли да предложа нещо? — заговори полицаят. — Аз също се интересувам от коли. Това е много рядък двигател. Произведени са малко бройки, повечето за износ. Да проверим продадените през последната година кафяви модели Р, обзалагам се, че няма да са повече от десетина.
— Какво по-конкретно предлагаш? — попита Арчър.
— Да се обадим в «Ролс ройс». Оттам ще ни дадат имената и адресите на собствениците. Или поне на първите собственици. Така ще можем да проследим колата.
— Заеми се — нареди главният инспектор. — Добра идея. Междувременно пуснете за издирване всички коли, отговарящи на това описание.
Взеха телефона на фирмата от справки, но когато, се обадиха, чуха записано съобщение, че работното време на централата е от девет до шест. Тогава предположиха, че в сградата не може да няма охрана.
След като звъннаха в местния участък, една патрулка спря със свирещи гуми пред седалището на компанията и десет минути по-късно полицията от Чешир се обади, за да издиктува телефонния номер на директора по маркетинга. Успяха да го хванат точно преди да излезе да вечеря навън. Когато разбра, че специалните служби се нуждаят спешно от неговата помощ, човекът се съгласи да иде на работното си място и да събере исканата информация. Половин час по-късно се обади. Даде информация за общо шест кафяви «Континентал Р»: една собственост на член на кралското семейство, две на известни шоузвезди, една притежание на господин Дънкан Камерън от «Инвърнес». Останалите две бройки били купени от фирмата за автомобили под наем «Евроспорт».
Звъннаха веднага във фирмата, но в началото срещнаха известна съпротива. Откъде, обясни служителят по резервациите, може да е сигурен, че наистина разговаря с полицаи?
— Момче, мога да пратя една патрулка да те арестува. Това ще бъде ли достатъчно убедително?
Служителят подви опашка и каза на Арчър каквото му трябваше. Едната кола в момента се намирала на паркинга на летище «Хийтроу», а другата е наета в сряда от някой си господин Антонио Салазар.
За миг Арчър и Харпър направо онемяха. Салазар? В Лондон? Сега поне всички съмнения отпаднаха. На Суини щеше да се наложи да даде подробни обяснения, преди нощта да е свършила.
— Адрес? — поиска Арчър.
— Номер 114, Източна седемдесета… — започна младежът да чете.
— В Англия, глупако, в Англия — кресна Арчър, който започна да се ядосва на дребния чиновник.
— О, да видим… да, хотел «Континентал», «Хамилтън плейс»…
— Благодаря — каза рязко Арчър и затвори. — Мошеникът се е настанил на Мейфеър в петзвезден хотел — обясни той на Харпър. — На десет минути пеша от хотела на Суини.
— Той не би завел там госпожа Клейтън, нали така? — изказа Харпър очевидното. — Тогава къде?