— Не знам. Трябва да питаш съпруга ми.
— Точно това възнамерявам да направя.
След тези думи Салазар набра телефона на Клейтън. Когато телефонът звънна, Арчър и Харпър се приготвиха и повикаха Пола. Тя вдигна слушалката, а те застанаха от двете й страни с наострени уши. Беше същият мъж, който се бе обаждал по-рано, и отново потърси Томас Клейтън. Харпър чу това и бързо посочи себе си с пръст.
— Минутка — нервно каза Пола и подаде слушалката на Харпър.
— Том Клейтън — каза агентът на АБН след кратко забавяне.
— Здрасти, Томас, обажда се Тони Салазар. Чувал ли си това име?
— Да — отговори Харпър, — какво искаш?
— Искам си парите, Томи, но първо трябва да ти кажа нещо. Можеш ли да познаеш кой е при мен?
— Престани да играеш игрички, Салазар — твърдо каза Харпър.
Тони Салазар не знаеше, че някой е разбрал за изчезването на Карълайн. Може би закъсняваше след пазара, но нищо повече. Харпър се включи в тази игра.
— Хванах жена ти. Хубаво парче, Клейтън. И така, къде са парите?
— А ти къде си?
— Там, където не можеш да ме намериш. Ето, поговори с нея.
Той притисна слушалката до лицето на Карълайн и я чу да казва:
— Ало, скъпи.
В този миг Тони долови нещо: може би широко отворените очи или спирането на дъха. Бързо дръпна слушалката и чу един спокоен глас с американски акцент да й казва, че няма защо да се тревожи, защото всичко ще бъде наред. Със свободната си ръка Тони дръпна ципа на дамската чанта на Карълайн и изсипа съдържанието на леглото.
— Клейтън, кога е родена жена ти? — попита той, стиснал шофьорската й книжка. — Имаш три секунди — Тони изброи до три и затвори. — Кой беше това, кучко тъпа?
Той я удари няколко пъти, но вече със стиснат юмрук, в ребрата и стомаха. Тя изстена от болка и умолително каза, че не знае. Салазар отново извади револвера и го притисна в бузата й.
— Госпожо, питам те за последен път. Къде е мъжът ти?
— Не знам! Казах ти вече. Представа нямам! Той има… — Карълайн започна неудържимо да хлипа и се ядоса на себе си. — Има мобилен телефон. Потърси го на него.
Тя му продиктува номера и Салазар взе отново наетия телефон.
В този момент Клейтън чакаше такси пред хотел «Четири сезона». След като излезе от апартамента на Суини, повървя по «Брук стрийт», а след това надолу по «Парк лейн», потънал в мисли. На пресечката с «Хартфорд стрийт» го стресна някакъв глупак в кафяво «Бентли», който взе завоя с висока скорост, и го принуди да отскочи назад върху тротоара. Беше казал на Карълайн, че ще й звънне към осем и половина и ще се срещнат в «Марк» за вечеря. Том беше предположил, че тогава вече историята със Суини ще е приключила и тревогите за банковите сметки в Цюрих вече ще са минало. Ще излязат да отпразнуват, беше казал той безгрижно, факта, че веднъж в живота си са притежавали четиридесет и три милиона долара. Докато влизаше в хотела, той размишляваше върху странния факт, че все още притежаваше над четиридесет милиона, но дамоклевият меч още не е прибран в ножницата. Изпи две питиета в бара на мецанина, изчака да стане осем и половина, за да е сигурен, че Карълайн се е прибрала вкъщи, и едва тогава набра номера. Смая се, когато Пола предаде слушалката на Харпър. Човекът от Агенцията за борба срещу наркотиците му обясни положението такова, каквото знаеха, че е в момента, и Том каза, че ще се прибере у дома след петнадесет минути. Той скочи в таксито, без да обръща внимание на протегнатата длан на хотелския портиер, и настоя шофьорът да го откара колкото може по-бързо до «Кенсингтън скуеър». Когато таксито зави към Хайд парк, мобилният телефон на Тони звънна.
Този път Тони Салазар беше брутално кратък и отказа да позволи на Том да разговаря с Карълайн.
— Ако повикаш ченгетата, тя е мъртва — заплаши го той. Искаше да се срещнат на някое спокойно място, където да няма други хора. — Ти познаваш Лондон — нареди Салазар, — избери подходящо място. Аз ще го проверя, преди да се покажа. Ако нещо ми се стори странно, си отивам на секундата. След това ще ти пратя картичка къде да намериш трупа на жена си.
Том предложи «моята къща в провинцията» — на около осемдесет мили от Лондон, усамотена, няма съседи.
— Дай ми адреса — поиска Салазар.
— Не, попитай жена ми — отговори Том. — Ако вече си я убил, забрави за тридесет и седемте милиона. И това ще е само началото, защото след това аз ще те погна.
Салазар изпсува вулгарно, преди да напомни на Том, че сумата всъщност е «четиридесет и три милиона плюс лихвите». Том не му обърна внимание.
— След полунощ ще бъда там.
След като каза това, прекъсна връзката, плъзна надолу прозореца, отделящ задната седалка от шофьора, и каза, че е променил намеренията си.