— Кажете му, че сте добре — заповяда Лорн. — Че сте излезли малко на чист въздух и че може да се връща и да си легне.
— Добре.
Лорн се отдръпна от Лукас, като продължи да държи яката му с протегната ръка, камата му беше опряна в кръста на младия мъж. След това го накара да се покаже на ъгъла на бараката, а той самият остана скрит зад нея.
— Хайде!
„Прости ми“, помисли Лукас.
Махна на Горлен с ръка. Като го видя, добрият човек се усмихна с облекчение.
А Лукас изрева с цяло гърло:
— На оръжие! Нападн…
Не можа да продължи повече. Лорн вече го беше дръпнал назад и го повали на земята с един удар по главата с дръжката на камата.
Изненадан, Горлен искаше да извика:
— Тревог…
Но стрелата от арбалет прониза черепа му отзад.
— Бързо! — извика Лорн, докато влачеше Лукас към конюшнята. — Помогнете ми!
Заедно с Древис вдигнаха затворника, който беше в безсъзнание и го сложиха по корем върху един неоседлан кон, краката и ръцете му висяха от двете страни.
— Вържете му китките или глезените! — нареди Лорн на Логан, който дойде при тях. — И тръгвайте!
В това време аркантците около огъня се събуждаха и разтревожени, замаяни, се опитваха да разберат какво ги беше събудило. Неколцина излизаха вече от пещерата с оръжие в ръка. Един от тях видя трупа на Горлен, който лежеше на земята. Друг забеляза подозрителни силуети сред конете, които се движеха.
— Стой! Кой е там?
Лорн извади меча си и прескочи бариерата на конюшнята, за да се впусне срещу тримата аркантци, които идваха.
Сега вече паниката беше всеобща.
— Тревога! Тревога!
Лорн избягна нападението на първия от тримата мъже, които се нахвърлиха върху него, и го изкорми с опакото на острието, без да престава да напредва. Нанесе жесток удар на втория и му разсече гърдите от рамото, после се извъртя, за да отбие атаката на третия и заби широката си скандка в корема му чак до дръжката.
Други се спускаха, но стрела от арбалет се заби в гърлото на водача им и ги накара да се разпръснат.
— Залегни!
В конюшнята Алан, Логан и Древис бяха яхнали конете. Древис теглеше коня, на който Лукас беше вързан като бохча с дрехи, а в това време Логан подплашваше с викове другите коне. Алан държеше за юздите конете, предназначени за Лорн и Йерас.
— Лорн, сега!
Лорн отстъпи едновременно с Йерас, който слезе от височината и потъна в нощта. Паникьосаните коне препуснаха с цвилене по пътеката, следвани в галоп от Логан и Древис. Една стрела, изстреляна откъм пещерата, прелетя покрай Лорн. Алан чакаше с граната, намерена в дисагите на едно седло. Лорн видя как я хвърля с незапален фитил, но не се обърна да види къде ще падне. Тя се изтърколи в жарта на големия огън и веднага избухна, като се разби на много смъртоносни парчета и вдигна облак от дим и пепел. Лорн яхна коня си с един скок. Двамата с Алан пришпориха, глухи за виковете от болка и бяс, които се издигаха около тях.
Не забелязаха арбалетчика, който — спокоен насред целия хаос — опираше оръжието си на рамо.
Прицелваше се.
И изстреля стрелата си части от секундата, преди те да се измъкнат.
Лятото на 1548 година
Обсадата на Арканте
Дъждовете престанаха, слънцето изсуши калта и улесни работите по обсадата. Но нищо не се случи, принц Ирдел всеки ден нареждаше оръдията да стрелят, но не даваше заповед за нападение.
Изминаха три дни от завръщането на Ониксовата гвардия.
Лорн ги посвети основно на организирането на връщането на телата на черните гвардейци, убити по време на похода срещу Призраците. Освен това трябваше да пише на семействата. Това му беше особено трудно. Как да намери подходящите думи, с които да се обърне при тези обстоятелства към съпругата или бащата? Прекара дълги часове сам, мислеше и зачеркваше, хабеше мастило и късаше хартия. Към петимата мъже, убити на полянката по време на нападението, се беше прибавил още един, който не беше оцелял от раните си.
Следователно имаше шестима мъртви.
Шест писма.
Шест траура…
Уморен, Лорн току-що беше запечатал последното писмо, когато някой почука на вратата на стаята му.
— Влезте.
Появи се Вард и като видя пакета с писма на масата, каза съчувствено: