— Съжалявам.
— Вие няма за какво да съжалявате.
Тогава Лорн забеляза, че Лукас се беше превил на стола си.
— Боли ли ви?
— Ако препускахте в галоп четвърт левга с китки и глезени, завързани под корема на кон, и вие щяхте да видите как ще се чувстват ребрата ви…
— Не ни оставихте избор.
— Вие щяхте ли да се предадете, без да се опитате да направите нещо?
— Не.
Лорн отпи глътка вино и беше изненадан от въпроса, който Лукас му зададе:
— Какво мислите за тази война, рицарю?
— Независимо дали я одобрявам, или не, няма да я спре — отвърна Лорн след кратко колебание. — Служа на Върховния крал и на Върховното кралство.
— Вие сте смел и сте мъж на честта. Би трябвало да знаете какво е справедлива война, нали?
— Да.
— Е?
— „Дори най-справедливите войни започват и завършват с престъпление“ — цитира Лорн.
Лукас се замисли, после си спомни:
— Това е в Книга на Сентенциите, нали?
Лорн кимна тежко, преди да забележи мъжа, който беше влязъл — с шлем в ръка и с преметната през рамо кожена чанта — и заобикаляше масата забързано. Беше змейник от кралските съобщителни служби. Замръзнал и изтощен, той току-що беше кацнал.
Ирдел си избърса ръцете, преди да отвори писмото, което вестоносецът му подаде. Прочете го, благодари на змейника — който се оттегли — с кимване и като се обърна към гостите си, каза:
— Кралицата ме известява за скорошното си пристигане.
След вечерята, като излязоха от палатката, Алан предложи на Лорн да се приберат пеша.
— Прекалих с виното — каза той. — Малко чист въздух ще ми се отрази чудесно.
— Не бива да сме непредпазливи — възрази Лорн. — Нощем лагерът не е сигурен.
— Ти ще ме пазиш. А и все още мога да се защитавам с дясната си ръка, нали? — като подкрепи думите си с действия, Алан показа, че може да извади меча си. — Виждаш ли?
Лорн се поколеба, после направи знак на конярите, които чакаха, хванали конете им за юздите. Те разбраха и тръгнаха на почетно разстояние след двамата приятели към палатката на Алан.
Беше късно.
Тъй като армията се разбуждаше на зазоряване, лагерът беше тих. Тук-там по склоновете на хребетите около Арканте огньове осветяваха становете. Виждаха се черникавите отблясъци на жарави. Факли обозначаваха постовете. По-тъмни от нощното небе, дълги облаци преминаваха и скриваха от време на време Голямата мъглявина.
Както вървяха, Лорн забеляза, че Алан се усмихва под мустак.
— Какво ти е толкова забавно?
— Ирдел. Като се замислиш, дават му армия, за да победи Арканте, а какъв е първият скандал, който прави? Кани аркантец на вечеря.
Лорн се усмихна.
— Това е жестоко — каза той.
— Но е истина.
— Точно затова е жестоко. Но ти си твърде суров. Аз пък оценявам жеста му и поведението му.
— На бойното поле Лукас няма да се поколебае да те прониже с меча си.
— И обратното е вярно. Както е вярно, че при други обстоятелства бихме могли да се бием заедно срещу Иргаард например. Може би дори това ще се случи някой ден.
Алан се намуси.
— Няма значение. Рицарският дух днес вече нищо не значи. Той има значение, само ако всички го прилагат. Но сега е важно кой пръв ще извади меча. И кой ще удари преди другия.
— Позволено е да съжаляваме, че е така, нали?
— Това ли е мнението ти?
— Не точно — призна Лорн. — Приемам света такъв, какъвто е.
— Преди пет години щеше да ми отговориш с „да“.
Лорн показа каменния печат, който бележеше гърба на лявата му ръка.
— Беше преди това — каза той. — И това — добави.
Посочи с широко движение към лагера, обсадата и Арканте.
— Аз също не харесвам тази война, Лорн. Но трябва да се решим да я направим, ако искаме да свърши…
Помълчаха, докато преминаха покрай един охранителен пост, чиито часови не разбраха веднага кого проверяват заради тъмнината.
— Господа, бъдете сигурни, че ако ние…
Лорн го прекъсна лаконично:
— Всичко е наред.
Но Алан беше по-приветлив.
— Не се извинявайте за това, че изпълнявате дълга си — каза той. — Тези нощни дежурства сигурно са доста отегчителни, а?
Като не можеше да повярва, че един принц на Върховното кралство му говори и то толкова дружелюбно, човекът заекна:
— Аз… То… Занаятът го изисква.
— Тогава продължавайте да го изпълнявате все така добре. От това само ще спя по-спокойно. И понеже не мога да ви пожелая лека нощ, ви желая лека служба.