— Добре — заключи Ейлин. — Той знае. Или пък е чул да се говори за твоята любовчица със сина му и иска да сложи край.
— Но аз…
— Ти си игра с огъня, Лис. И дори и нищо да не се е случило, достатъчно е човек да види как те гледа Форланд…
Алисия не знаеше какво да отговори. Кимна и сведе очи, което разтревожи Ейлин:
— Защото наистина нищо не се е случило между теб и Форланд, нали?
Алисия се изправи.
— Не! — възнегодува тя. — Разбира се, че не!
— И не смяташ един ден нещо да се случи?
— Не!
— Добре правиш — Ейлин отново напълни чашите. — Нито с графа, нито с някой друг впрочем. Изглежда, херцогът не приема с лекота съпружеската вярност. Има си принципи. В наше време не знам дали трябва да му се възхищаваме или да го окайваме…
— Той ме уплаши — каза Алисия.
Отново потрепери.
— Вярвам го, да. Вероятно точно това е искал и го е постигнал. Но ти нищо не рискуваш, ако си безупречна, както казва той. Бъди разумна или много дискретна и всичко ще е наред.
— За жалост, не е толкова просто.
— Защо?
Алисия си пое въздух и прошепна на един дъх:
— Струва ми се, че чакам дете.
Ейлин пое удара.
— От Лорн?
— А от кой друг? — ядоса се Алисия.
— Да. Идиотско е от моя страна да те питам, но при тази изненада… — Ейлин бързо взе да смята. — Сигурна ли си?
— Не още.
— Защото вече ти се е случвало да ти прескача, ако добре си спомням, нали?
— Да, но не и два пъти едно след друго. И ако не прокървя в следващите дни…
Ейлин се замисли.
— Херцогът рискува никак да не му хареса.
— Не мога да чакам да се уверя напълно — каза Алисия като взе ръцете на приятелката си. — Помогни ми.
— Но как?
— Трябва да изпия черни билки. Ако чакам дете, бързо трябва да го изгубя. Иначе…
— Това може да те убие.
— Нямам избор! Не мога да съм бременна! Не мога!
Алисия едва се сдържаше да не се разплаче отново.
— Успокой се, Лис.
Ейлин прегърна Алисия и държа в ръцете си докато се успокои, после ѝ каза:
— Помисли. Дори и да исках, не знам къде да намеря черни билки. Не казвам в Ориал. Но тук… И двете не знаем към кого да се обърнем. А представи си, че това стигне до ушите на херцога.
Алисия кимна примирено.
— Освен това — добави Ейлин — почти всички черни билки са смъртоносни отрови. Ако не са приготвени правилно, може да изгубиш живота си. Трябва да се знае. Трябват ни точните хора. Иначе е прекалено опасно.
— Тогава не ми остава нищо друго, освен да чакам и да се надявам.
— Не е сигурно.
— Какво искаш да кажеш?
— Ела с мен на обсадата на Арканте.
— Моля?
— Херцогът ти е казал, че ще те остави свободна, нали? Приеми го буквално и го убеди да тръгнеш с мен. И с армията на Ансгорн. Можем ли да мечтаем за по-добър ескорт?
Алисия започна да проумява идеята на Ейлин.
— Мисля, че херцогът ще приеме. А ако е необходимо, ще помоля сина му да се застъпи в моя полза…
— Докато пристигнем на обсадата, ще знаем дали си бременна, или не. И ако си, ще имаме свобода на действие. Ще можем да обмислим положението.
Широка усмивка освети лицето на Алисия, тя прегърна Ейлин и сдържа сълзите си, но този път това бяха сълзи от радост.
— Благодаря ти — каза тя. — Благодарение на теб си връщам надеждата.
— Не ми благодари, защото още не сме спечелили играта. Но ако мога да си позволя един съвет, избегни прелюбодеянието, защото не изглеждаш надарена за това. Една любовна нощ и забременяваш? Това наистина е несериозно…
Когато се върна в покоите си, Ейлин веднага седна, за да напише на баща си кодирано писмо, което един доверен слуга щеше да му отнесе още същата нощ.
Лятото на 1548 година
Командерията „Свети Керил“
Построена на скалист нос, откъдето се извисяваше над околностите, командерията „Свети Керил“ представляваше истинска крепост. Тя беше главната командерия на монасите рицари на Светите покровители, преди орденът да установи на друго място генералния си щаб. Пазена както от стените, така и от усамотението си, „Свети Керил“ си оставаше едно от най-сигурните и известни средища на Покровителите.
Двата кралски змея кацнаха на здрачаване в командерията. Лорн слезе от седлото и се протегна, бедрата, кръстът и гърбът го боляха след дългия ден езда — третият, откакто беше напуснал обсадата на разсъмване. Като подаде юздите на един чирак коняр, той се обърна към отец Домнис, който правеше същото и също изглеждаше изтощен.