— Ето за това бих искал да пия — каза той и вдигна чашата си.
Ирдел признателно се присъедини към жеста му.
— Благодаря, рицарю.
Тази сутрин мъглата беше много гъста.
Спускаше се откъм реката и обгръщаше Змиите, като потапяше изкопите им, протягаше ръце към голия, равен терен, стигащ до първите траншеи, в които се спускаше и изтъняваше.
На принц Ирдел му се искаше да види в това добро предзнаменование.
От високата дървена кула, откъдето той и генералният му щаб щяха да ръководят операциите, той наблюдаваше Змиите с далекоглед. Трите редута му приличаха на краищата на широко разтворен тризъбец, като Малките змии сякаш се отдалечаваха от Голямата, с която бяха свързани чрез дебели сводове, поддържащи назъбени от бойници мостчета. Два обходни пътя очертаваха дръжката на тризъбеца. Отбранявани с укрепени врати, те стигаха право от Голямата змия до Арканте и пресичаха по широк мост рова, който — наводнен от водите на Андор — обикаляше града. Навсякъде беше спокойно. По укрепленията патрулираха часови, нищо не подозиращи за това, което се подготвяше.
Ирдел насочи далекогледа към траншеите, в които бяха скрити войските. Те щяха да нападнат първи. Отначало откъм фланговете, атакувайки Малките змии. После в центъра, едновременно с мините, които щяха да отворят пробиви в главния редут. Генералите на Върховното кралство предвиждаха, че аркантците ще се впуснат да защитават Малките змии, преди да бъдат притиснати, когато избухнат мините и основната част от войската нападне Голямата змия. Тогава аркантците трябваше да се окажат принудени да се съсредоточат в Голямата змия, за да я защитават и щяха да се окажат нападнати на три фронта: откъм пробива и откъм вторичните редути, изоставени на нападателите.
А после?
После Ирдел смяташе да превземе Голямата змия, но не се надяваше на повече: в неговите очи тази победа щеше да е напълно достатъчна. От своя страна, Алан искаше да се продължи нападението чак до укрепленията на Арканте, да стъпят на тях и после да се изтеглят в добър ред. Най-вече заради славата. За да не настрои брат си срещу себе си, Ирдел не беше пренебрегнал тази възможност. Но се съмняваше, че ще разполага с необходимите налични сили в края на главната атака. Според него, ако кралските войски заемеха Голямата змия на обяд, трябваше да благодарят на Божествените. И ако аркантците не си я бяха върнали до вечерта, да се иска повече, значеше да се иска прекалено много.
— Време е — каза херцог Дьо Мидхелт. — Трябва да дадете сигнала.
Ирдел свали далекогледа и кимна.
Лорн чакаше в един окоп.
Беше заобиколен от своите черни гвардейци, с които щеше да участва в нападението срещу една от Малките змии. Подбрани измежду най-добрите, други двеста мъже бяха под неговите заповеди и чакаха в готовност. Всички мълчаха. Лицата на всички бяха изопнати и сериозни. Някои се молеха. Други просто чакаха със свит от страх стомах.
Най-накрая сигналът бе даден.
От наблюдателната кула беше изстрелян светлинен снаряд.
Лорн се обърна към Вард. Спогледаха се и извадиха шпагите.
— Напред — каза Лорн. — И нека Божествените да ни пазят.
Излезе пръв от окопа.
Ониксовите гвардейци го последваха сред звън на стоманени ризници и се втурнаха след него. Напредваха гъвкаво и бързо, приведени като крадци. Носеха стълби, въжета и куки. Пред тях се простираха стотина метра открито пространство, тук-там дребни храсти и откъслеци мъгла. Знаеха, че няма да прекосят и трийсет метра, преди часовите да обявят тревога. В същото време друга група напредваше също като тях към другата Малка змия. Дали щяха да забележат първо нея? Алан пък чакаше подходящия момент, за да атакува Голямата змия, начело на основната част от войската.
Изведнъж един часови изкрещя:
— Тревога!
— Атака! — изрева Лорн и вдигна своята скандка.
Черните гвардейци се затичаха, а около тях двеста войници изскачаха от окопите сред страхотен войнствен трясък.
— Атака! — повтаряше Лорн. — Атака!
Отекна камбана за тревога. Друга ѝ отвърна. Трета откъм Голямата змия. Всички камбани на Арканте вече биеха, когато Ониксовата гвардия скочи в окопа на редута. Посрещнаха ги стрели от арбалети. Чуха се изстрели от пушки. Лорн не гледаше кой пада, кой е ранен. Заповяда да вдигнат стълбите и да мятат куките. Ефектът на изненадата престана да е в полза на нападателите. Сега вече аркантците се трупаха по бойниците. Дъжд от стрели се изсипа върху черните гвардейци. Избухнаха гранати. За щастие, войниците от втората вълна на атаката вече идваха. Не всички слязоха в окопа да помагат на ониксовите гвардейци. Някои клекнаха зад големите щитове, опрени на земята, и опряха арбалетите на рамо. Други завъртяха кожени прашки. Свистяха стрели и оловни куршуми, рикошираха о зъберите, поваляха трупове и ранени, като принуждаваха защитниците да отстъпят от парапета, докато първите стълби вече се удряха в стените.