— А Алисия? — попита Ейлин, като повиши глас.
Херцогът се направи на изненадан.
— Е, какво?
— Как е тя? — нетърпеливо попита дъщеря му. — Къде е?
— Не зная — отвърна Фелн незаинтересовано.
Това, разбира се, също беше фалшиво.
Но имаше желание да поизмъчи малко Ейлин.
— Едно, две, три — отброи той, за да си оправят стъпките. — Постарай се малко повече, какво ще кажеш?
Седнал на една табуретка, Лорн грижливо точеше острието на своята скандка върху бруса. Беше сам с Вард в залата, където черните гвардейци се хранеха, и чакаше зората, която скоро щеше да дойде. Не беше спал.
Лорн беше разказал всичко на Вард, като се започне от бременността на Алисия и се стигне до начина, по който беше предизвикал Форланд на дуел. Вард не беше попитал нищо, когато видя Лорн да идва посред нощ заедно с Алисия. Не беше направил никакъв коментар, докато слушаше неговите обяснения и продължаваше да мълчи и да гледа през прозореца. След по-малко от час Лорн щеше да се изправи срещу най-големия син на херцог Д’Ансгорн в лагера на Ониксовата гвардия, сиреч там, където единствен Първият рицар на Кралството — в името на Върховния крал — имаше власт. Никой следователно не би могъл да забрани тази среща, при условие че тя се проведе според законните правила. Но дали беше законосъобразна? И Лорн не се ли излагаше на опасността да бъде обвинен в предателство, тъй като Ансгорн беше съюзник на Върховното кралство в тези времена на война? Вард беше мрачен и разтревожен. Не си позволяваше да одобрява или осъжда този дуел, но мислеше, че какъвто и да е изходът, Лорн щеше да плати скъпо.
Като умре.
Или като изгуби всичко, освен живота си.
— Благодаря — каза Лорн като продължаваше да точи острието си.
Вард се обърна към него.
— За какво ми благодариш?
— За това, че не ме съдиш. Че не се опита да ме разубедиш да участвам в този дуел.
— Това не означава, че го одобрявам.
— Знам.
На вратата се почука.
Лорн погледна въпросително към Вард, който хвърли един поглед през прозореца и каза:
— Горланс е.
Лорн се усмихна накриво.
— Новините се разпространяват бързо — иронично рече той. — Да влезе.
Вард отвори.
Безупречно облечен, Горланс влезе, но остана на прага, застанал мирно, с меч на кръста и шлем в ръка. Лорн продължи да си точи меча, дори не вдигна очи, когато попита:
— Какво искате?
— Рицарю — каза Горланс, — идвам при вас като говорител на ониксовите гвардейци.
— На всички?
Горланс се поколеба.
— На повечето.
— Значи на неколцина…
През прозореца Вард забеляза четирима-петима от черните гвардейци, които в другата част на двора като че ли очакваха Горланс. Без съмнение се бяха разбрали с него. Като видяха, че Вард ги наблюдава, те сякаш се разколебаха и се върнаха в помещението, откъдето бяха излезли.
„Жалки бунтовници“ — помисли си Вард.
— Слушам ви — каза Лорн, като проверяваше с пръст колко добре е наточено острието.
— Рицарю, ние се безпокоим за възможните последици от вашия дуел с граф Дьо Форланд — каза Горланс, като гледаше някъде далеч пред себе си.
— Възнамерявам да победя — каза Лорн спокойно. — Но съм трогнат от вашата загриженост.
Горланс се смути.
Откакто отново беше поел командването на Ониксовата гвардия, подозренията на Лорн по отношение на Горланс и на неколцина други непрекъснато се потвърждаваха. Тези мъже бяха добри бойци и смелостта им беше истинска, но те не се бяха присъединили към черните гвардейци заради идеала. Вместо да служат на Ониксовата гвардия, те се надяваха да си послужат с нея, за да задоволят гордостта или амбициите си. А и дали щяха да се включат в нея, ако не я командваше принц на Върховното кралство? Несъмнено имаше неколцина, които мислеха, че ще изгубят правата си, когато Лорн беше поел командването след Алан, и Горланс беше един от тях. Произхождаше от най-висшето и богато благородничество на Върховното кралство и трудно понасяше да се подчинява на сина на прост оръжеен майстор.
— Нашите тревоги се отнасят до Ониксовата гвардия — възрази Горланс. — Ние мислим, че…
— Вашите тревоги засягат единствено вас, Горланс — прекъсна го Лорн. — Страхувате се, че този дуел ще навлече безчестие върху Ониксовата гвардия, а следователно и върху вас. Но за нея изобщо не ви пука.