— Приемам.
— Отлично. Оттук насетне ще докладваш само на мен.
Началото на зимата на 1548 година
Долхам
Разположен в сърцето на дивата провинция на Мрачните езера, Долхам простираше своите баржи, мостчета и понтони по влажни брегове и над спокойни води, там, където Северен Имелор, Източен Имелор и Западен Имелор си даваха среща. Роден от преуспяващ лагер на разбойници, той открай време беше град на наемници и контрабандисти. Тук животът не струваше кой знае какво, но Долхам беше станал особено опасен, откакто бунтовниците бяха минали границата, за да купуват оръжия и храни, а убийците на Черната хидра ги преследваха. Войната, която се водеше в планините на Вейлд, продължаваше и тук — в сянка.
Нощта се бе спуснала.
Издълбана в дървото, табелката на „Трите кресли“ изобразяваше три бомбарди, бълващи огън. Почерняла и нащърбена, тя се държеше само на едната от двете си вериги. Трудно се забелязваше на жълтеникавата светлина, проникваща през намаслената хартия на прозорците.
Никой не им обърна особено внимание, когато влязоха. Клиентите, седнали на най-близките маси, едва повдигнаха глава. А ония, които се блъскаха около голямата кръгла клетка, виждаха единствено двата гигантски саламандъра, които се биеха в малко вода. Силно възбудени, зрителите и залагащите се ръгаха с лакти и крещяха всеки път, когато влечугите се хвърляха едно върху друго след вихрушка от конвулсии и пръскаха навсякъде кал. Нападенията бяха кратки и смътни. Саламандрите се разделяха много бързо и докато по гърбовете им бързо потръпваха просветващи шарки, те се наблюдаваха до мига, в който изведнъж нападаха.
— Там — посочи Логан.
Лорн проследи погледа му до една маса в един от ъглите. До нея седеше брат Ярл, сам, пред една халба, безразличен към това, което ставаше около него. Нищо във вида му не позволяваше да се види монах от Светите покровители. С ризница на халки и с кожена качулка, меч на кръста и кама в ботуша, той съвършено се сливаше с наемниците и сутеньорите, които посещаваха „Трите кресли“.
Лорн и Логан минаха през салона, за да идат при монаха рицар. Претъпканата кръчма се осветяваше единствено от факлите при клетката и от малки газени лампи, сложени на масите. Навсякъде се носеше миризма на мръсотия, пот и урина, а димът от лулите и пурите завършваше отблъскващата обстановка. Лорн седна, а Логан остана прав с опрян на стената гръб и очи, виждащи всичко.
— Е? — попита Лорн.
— Нищо — отвърна брат Ярл.
— И вие чакате напразно от…?
— Три часа.
Бяха пристигнали заедно предишния ден след дълго пътуване от Ориал, което Лорн и неговите хора бяха предприели тайно. И бяха пристигнали в провинция Мрачните езера на границата между Върховното кралство, Вестфалд и Вейлд, чиито заснежени планини се извисяваха на север. Именно в тези планини — планините Галаар — Лорн възнамеряваше да се срещне с бунтовниците, които се бореха срещу иргаардците. В Долхам брат Ярл беше оставил Лорн и другите, за да се опита, доверявайки се на указанията, които му беше дала, да намери Леня или някой друг, който да е в състояние да го отведе при нея. Но времето бе минало. Повече от два месеца бяха минали, откакто Леня се беше върнала във Вейлд, а той бе останал в Ориал и се мъчеше да накара Върховното кралство да даде подкрепата си на галаарските бунтовници. Брат Ярл не знаеше дали връзките на младата жена в Долхам бяха все така валидни и сигурни. Но беше убеден, че трябва да отиде сам на срещата им — и беше тръгнал, като определи среща на Лорн на следващия ден в „Трите кресли“.
— Три часа — повтори Лорн. — Това започва да става опасно.
— Зная. Но можем единствено да чакаме и да се надяваме. Следвах указанията на Леня буквално. По принцип тя би трябвало вече да знае, че съм в Долхам и я търся.
— Ако изобщо се намира в Долхам и ако с нея не се е случило нещо. Градът сигурно гъмжи от предатели и иргаардски шпиони.
Брат Ярл се сдържа да не се прекръсти, докато си мислеше за Леня.
— Човекът, на когото предадох съобщението си, беше там, където Леня ми каза, че ще го намеря — каза той. — И беше свободен.
— Но може би иргаардците го наблюдават — възрази Лорн, който не се чувстваше спокойно.
— В такъв случай досега сигурно щях да съм заловен или убит. Това е една от причините, поради които настоявах да отида сам.
— Не е сигурно.
Лорн категорично предчувстваше някаква опасност. Не знаеше как и нямаше представа защо, но инстинктът му крещеше, че са застрашени.