— Съжалявам, че дойдох чак сега — каза тя.
— Според мен идвате по-скоро навреме — отвърна Лорн.
— Леня — каза брат Ярл, — радвам се да ви видя отново.
— Аз също.
Като се обърна към покривите, младата жена размаха ръка. Силуетите веднага изчезнаха.
— Не бива да се мотаем повече тук — каза тя. — Къде сте отседнали?
— В „Червената колиба“ — отговори Лорн.
— Както ми бяхте казали — добави монахът рицар.
— Отлично. Това място все още е сигурно, поне до утре. Но в момента имате нужда от първа помощ. Последвайте ме.
Без да чака, тя тръгна по една уличка. Лорн и монахът рицар тръгнаха заедно с нея, а Логан по навик завършваше колоната, като пътьом вдигна меча, който беше изпуснал по време на боя.
Леня ги отведе в един от кварталите, които бяха най-близо до езерото. Тук баржите, които бяха основи на къщите, и понтоните, които служеха за улици, свързани едни с други с конопени въжета, широки по една ръка, леко се поклащаха сред непрестанния шум от плискането на вълните. Тук от сутрин до вечер се носеше гъста мъгла. В далечината едно островче служеше за опора на постройка върху колове, извисяваща се над останалите. Но повечето сгради — всичките дървени и покрити със слама — бяха изгорели, потънали или бавно се отдалечаваха накъдето ги отнесеше водата. А нощем в нестабилния лабиринт, който образуваха, човек можеше да се придвижва, но като поема рисковете и опасностите. Лошото падане беше също толкова опасно, както и лошата среща — ледените води на Мрачните езера гъмжаха от особено кръвожадни гигантски саламандри.
В дъното на една уличка от раздалечени дъски Леня почука на една вратичка по уговорен начин. Мина известно време без нищо да се случи и младата жена тъкмо се канеше да почука отново, когато вратичката се открехна.
— Какво има? — попита един юноша.
— Аз съм — отвърна Леня. — Водя двама ранени.
Юношата остави вратата отворена и — без да го е грижа за нищо — изчезна зад една завеса. Леня познаваше мястото. Въведе Лорн и останалите в къщата, после минаха през една много ниска стая. Тя беше мебелирана с изцапана маса, две табуретки и голям шкаф с чекмеджета, чиито рафтове се огъваха под тежестта на шишета и чаши. Върху масата лежеше отворен хирургически набор, страховитите му инструменти лъщяха на светлината на големия фенер, окачен на тавана. Лорн забеляза, че на четирите краища на масата имаше ремъци, с които можеше да се привърже болен. Във въздуха се носеше мирис на кръв и на стара пот.
„Също като в залите за мъчения“ — помисли си Лорн.
Четвърт час по-късно един дребен мъж, който не беше попитал нищо, грижливо превързваше ръката на Логан. Притиснал кърпа към раната си, която вече не кървеше, Лорн чакаше своя ред и разговаряше тихо с Леня и брат Ярл.
— Шпионите на Черната хидра наблюдаваха мястото, където бяхте оставили съобщението за мен — обясняваше младата жена. — Не знаех, но се оказа, че е започнало още преди да замина за Ориал. Необходимо ни беше малко време, за да го разберем, и тогава решихме да не предприемаме нищо, а да си отваряме очите в случай че се появите. Което и стана, в крайна сметка. За жалост, късно реагирахме и вие знаете останалото.
— Не се справяте толкова зле — каза брат Ярл.
— Благодарение на Ейрал.
— Да, благодарение на Ейрал.
Монахът рицар и младата жена се прекръстиха заедно. Лорн се въздържа и каза:
— Трябва да се срещна с брат ви.
Очите на Леня заблестяха.
— Носите ли добра новина? Върховното кралство реши ли най-накрая да…
Брат Ярл сложи ръка върху нейната.
— Новината е добра — каза той меко. — Но не е тази, на която се надявате.
Леня помръкна.
— Не… не разбирам.
— Върховното кралство няма да направи нищо, за да ви помогне — заяви Лорн. — Не иска да поема риска за открита война с Иргаард, дори и за Меча на кралете. С мен има само шепа мъже и ви предлагам моята помощ единствено от мое име. Но имам план.
— Какъв?
— Заведете ме при брат ви и ще научите заедно с него.
Младата жена се обърна към брат Ярл и го погледна въпросително.
— Кълна ви се, че не зная нищо за този план — каза той. — Доколкото ми е известно, рицарят не е споделил с никого намеренията си по този въпрос. Но съм убеден, че трябва да му се доверите.
Леня помисли за миг, после каза:
— Брат ми е в планините. Бие се. Пътуването дотам е дълго и изпълнено с опасности, особено през зимата.