— Тъпанар!
С опакото на ръката Лаедрас го зашлеви толкова силно, че Лорн падна.
— Изправи се.
Лорн се подчини.
Но този път получи още една плесница, право в устата, която го запрати на земята.
— Изправи се и се защитавай. Дайте му меч.
Лорн отново се изправи, но не посегна да вземе меча, който един от стражите му подаваше. Само изгледа пренебрежително принца-дракон.
— Бий се!
Лорн упорито мълчеше, с разцепена устна и наранена скула. Погледът му искреше. Треперещ от сдържан гняв, Лаедрас го сграбчи за яката и го придърпа към себе си.
— Така ли…? Наистина ли искаш да умреш така? И ти се наричаш рицар?
Лаедрас запрати Лорн на плочите.
Без да иска, той освобождаваше Тъмнина. Тя го правеше да изглежда по-величествен, по-силен. И макар да беше по-висок от Лорн, всъщност той го превъзхождаше с аурата, а не с осанката си.
— Последен шанс — каза той.
И тъй като Лорн не отговаряше, добави с жестока усмивка:
— Както искаш. В крайна сметка може би така е по-добре…
Ритникът с ботуш, който Лорн получи в ребрата, му спря дъха и го претърколи по гръб. Последваха други, които Лаедрас нанасяше грижливо в краката, в хълбоците, в гърба, в раменете, по главата, която Лорн се опитваше да запази с лакти. Последният удар уцели Лорн в брадичката, докато се изправяше. Бликна кръв. Лорн полетя назад и остана проснат по гръб с разперени ръце.
Лаедрас реши, че това е краят.
Обърна се към капитаните си и подигравателно подхвърли:
— Вече?
Но Лорн промърмори нещо.
Помръдна.
И се изправи.
Бавно, мъчително, трудно.
Първо на едно коляно. После на двете, подпрян с ръка. После застана на несигурните си крака, преди да се изправи, олюлявайки се, лицето му беше изтерзано и окървавено, погледът му блуждаеше.
Но беше прав.
Лаедрас го изгледа учудено.
— Но защо? — прошепна той.
Защо Лорн си навличаше това терзание? Защо беше решил душата му да си отиде тук и сега, под ударите?
— Можеш да ме убиеш — каза Лорн дрезгаво. Изкашля се и си прочисти гърлото. — Но не можеш да ме победиш.
Лорн завърши думите си с парчета слуз, кръв и черна жлъч, които изхрачи в лицето на Лаедрас. За миг принцът-дракон остана като прикован, а капитаните му сдържаха дъха си, после яростта го победи.
Без да помисли да се избърше, той се нахвърли върху Лорн, сграбчи го, повдигна го от пода и грубо го опря в една колона. От него се разнасяше Тъмнина. Вече не се контролираше. С едната си ръка държеше Лорн за разкъсаната ризница, за да не мърда. С другата започна да удря.
Юмрукът му се стовари веднъж, два, три пъти върху лицето на Лорн. Пръстите му се обляха в кръвта и на двамата. Четвърти удар. Пети. Шести. Лаедрас беше неспособен да мисли. Спазъм обезобразяваше лицето му. Лорн не реагираше и след всеки удар главата му се връщаше на мястото си все по-бавно.
„Той ще ни убие“ — помисли Лорн.
Беше се държал колкото можеше, но ударите не отслабваха и той чувстваше, че бавно губи съзнание.
„Той ще ни…“
Побеснял, Лаедрас не си даде веднага сметка за случващото се. Не почувства пробуждането на Тъмнината. Нито това, че Лорн престана да бъде кукла, оставила се на ударите му. Че главата на жертвата му се поклаща по-малко, а после престана изобщо да се поклаща. Че Лорн приемаше вече ударите, без да трепне. Накрая Лаедрас се закова на място с вдигнат окървавен юмрук. Невярващ, той виждаше как Лорн се усмихва и не разбираше как…
Очите на Лорн бяха черни.
Черни като Тъмнината.
И Лаедрас реагира твърде късно.
Лорн извади от ръкава си предмет, чието острие проблесна. С едната си ръка хвана Лаедрас за тила. С другата заби предмета в гърлото му. Това случайно оръжие беше парчето от острие, което липсваше на Меча на кралете и което Лорн бе увил с кожен ремък, за да може да го държи.
От раната бликна тъмна, гъста кръв.
Принцът-дракон изхрачи още кръв, докато политаше назад, а в това време Лорн ловко измъкна меча му. Иргаардската стомана хвърляше червени отражения. С два удара Лорн бързо елиминира войниците, които трябваше да го държат. После се обърна към капитаните.
Точно както беше разчитал, неговият Дух от Тъмнина се бе пробудил, за да ги спаси и двамата преди фаталния миг. Твърде рискован залог, но си беше струвало. Във всеки случай Лорн знаеше, че беше нужно много повече от смелост и легендарно оръжие, за да убие принц-дракон като Лаедрас. Ако Лорн оцелееше, Историята щеше да запомни, че Меча на кралете е победил — което в интерес на истината нямаше да е лъжа. Но той щеше да знае, че без Тъмнината…