Алан взе меча и започна да го разглежда с блеснали очи.
— Не ми казвай, че… Но как?
Лорн не му отговори. Стана, изтърпя убийствения поглед на кралицата, а в това време Естеверис идваше към него.
— Той е — рече Алан. — Това е Мечът на кралете!
Възклицания на невярващо изумление се понесоха под старите сводове на залата за аудиенции. Придворните се раздвижиха. Някои започнаха да се блъскат напред, за да видят по-добре. В центъра алебардчиците, които държаха оръжията си насочени към Лорн, се колебаеха и чакаха заповеди.
— Счупен — отбеляза кралицата презрително.
— Позволявате ли? — попита Естеверис.
Той почтително взе Меча на кралете от ръцете на Алан и така, сякаш носеше реликва, се върна под балдахина, за да го представи на кралицата. Тя обаче, по-бърза от когато и да било, само хвърли един бегъл поглед към меча. Със стиснати челюсти бавно вдигна ръка и посочи с пръст към Лорн, после към вратата.
— Отведете го — заповяда тя.
— И да не сте посмели да го нараните! — добави веднага Алан.
Лорн беше затворен в една стражева стая, чийто прозорец с решетка гледаше към затворен, сив двор. В камината гореше огън. Лорн закачи плаща си да съхне, сложи скандката в ножницата ѝ върху камината и развърза кожената превръзка, скриваща печата му на Тъмнината. Замислен, уморен, известно време разтрива ръката си, която го болеше, после легна на една пейка. Заспа почти веднага, като си мислеше за успокояващото мъркане на Исарис, когото беше поверил на Нае, преди да тръгне на дългия път, довел го от границата на Върховното кралство до тук.
Два часа по-късно го събуди отварянето на вратата.
Влезе Алан.
— Ох — каза той, — ти спиш.
— Както виждаш — каза Лорн и се повдигна на лакът, за да се почеше по главата.
Алан беше придружен от слуга, който излезе веднага, след като остави поднос с храна на масата.
— Извинявай — каза Алан.
Лорн седна на ръба на леглото и си разтърка бузите и очите с две ръце. После си издуха носа и все още сънен попита:
— Смърдя, нали?
— Малко по-слабо, ако човек стои далеч от теб…
Със скръстени ръце и с лека усмивка на уста Алан гледаше Лорн, който се протегна и прозя, стана и отново се протегна.
— Какво? — попита Лорн.
— Ти го направи — рече Алан възхитено. — Мечът на кралете. Мечът на моите предци. Ти го намери. И ако съдя по физиономията ти, не е било въпрос на удоволствие.
Лорн пристъпи тежко към масата и си сипа чаша вино.
— Галаарските бунтовници намериха меча — уточни той. — Аз го донесох тук.
— Но как? Какво им обеща?
— Да убия един принц-дракон.
— Е, и?
Лорн отпи глътка вино.
— Ами, направих го.
Опасявайки се да не се шегува, Алан се вторачи в Лорн. Но ако Лорн се забавляваше, като си придаваше важност, все пак не можеше да измисли всичко.
— Разкажи ми — каза Алан, очите му блестяха от необичайна възбуда. — Разкажи ми всичко.
Лорн седна на една табуретка и докато ядеше, разказа за експедицията си в планините Галаар. Разказа му и за смъртта на Вард, Алан се натъжи и попита:
— Как е Нае?
Лорн отговори с вдигане на рамене.
— По дяволите! — рече Алан тихо. — Вард… Не мога да повярвам.
— И аз. Все още не мога.
За да слуша Лорн, Алан също беше седнал до масата. Изправи се, направи няколко крачки напред-назад и каза:
— Ще му направим грандиозно погребение! Погребение, достойно за него!
— Той не би искал това — рече Лорн.
Алан се закова на едно място.
— Не. Не, разбира се. Той не би искал това. Не и той. Тогава какво?
— Нае ще реши.
Алан се отпусна тежко на столчето, като пребит. Ръцете му трепереха. Лорн го видя и тъй като и Алан го забеляза, скри ръцете си под масата.
— Добре ли си? — попита Лорн.
Алан се усмихна престорено.
— Много добре. Но трябва да те оставя. Не се тревожи, ще се уверя, че няма да те оставят да плесенясаш тук. До скоро.
И излезе.
Вратата се затвори и Лорн, останал отново сам, чу как я заключват.
Дойдоха да го изведат чак вечерта.
Стражи отвориха вратата, приканиха го да ги последва и го придружиха до един двор, където на хапещия студ го чакаха някакви конници. Единият от тях стоеше до коня си. Беше граф Д’Аргор, двамата с Лорн се прегърнаха — мъжка прегръдка, но изпълнена с много топлота.
— Вие, графе? Но защо? — учуди се Лорн.
— Вашето пристигане беше доста впечатляващо. Поздравявам ви. И по всичко личи, че вашият Меч на кралете е именно Меча на кралете, макар че учените, които го изследват в този момент, все още не са се произнесли окончателно. При тези условия е трудно да ви хвърлят в затвора. Или да ви отпратят към най-близката граница. Обаче все още ви е забранено да пребивавате в Лангър. Така че…