— Само ако вие желаете, графе.
— Разбира се. С удоволствие.
Наистина само годениците можеха да поставят началото на бала. Форланд стана и галантно, подавайки ръка на Алисия, каза:
— Херцоже, с ваше позволение…
— Моля ви, графе.
Херцогът се изправи и плесна няколко пъти с ръце, за да помоли за тишина. Оркестърът млъкна, а разговорите стихнаха до шепот, докато Форланд и Алисия се придвижиха между двете големи странични маси до центъра на пространството, запазено за танцуващите.
Там застанаха лице в лице и зачакаха.
Скоро в огромната зала настъпи пълна тишина. Алисия и Форланд се усмихваха с доверие един на друг. После диригентът на оркестъра почука три пъти с тока на обувката си. Музикантите подхванаха бавен сармски танц и годениците започнаха да танцуват.
— Съжалявам, че ви хванах така неподготвен — каза Алисия. — Да обявим началото на бала не беше моя идея.
— Толкова непохватен ли ви се струвам?
— Не, не! Никак дори!
— Тогава не си обяснявам това чудо — призна Форланд, като я гледаше съучастнически.
Алисия леко се усмихна с разбиране.
— Много добре се справяте, графе.
— О, чакайте да започнат волтите. Или кадрилите. У нас танците са… по-прости.
— Ако се наложи, ще ви се притека на помощ.
— Още отсега ви благодаря.
Сармският танц свърши.
Алисия и Форланд се отдалечиха един от друг и се поздравиха, като останаха в тази поза, докато замряха и последните акорди. Бяха танцували в съвършена хармония, без никакво напрежение или непохватност, сякаш дълго бяха репетирали тази сарма заедно.
Настъпи кратък миг тишина.
После отекнаха възгласи, Ейлин и Денерио енергично ръкопляскаха. Херцогът и Енцио се бяха изправили, за да аплодират. Ликуването беше всеобщо, като се изключи херцогиня Ливерия, чиято усмивка беше застинала, а ръкопляскането ѝ беше механично. Като се извърна на стола си, тя погледна през рамо и видя Елда, която стоеше в сянката по-мрачна от всякога.
Двете се разбраха.
Вече беше късна нощ.
На балкона на своите покои херцогиня Ливерия най-сетне можеше да се наслади на малко спокойствие и свежест. Все така облечена в роклята, която носеше на вечерята, тя беше пуснала косите си и беше развързала корсета си. Погледът ѝ се рееше някъде далеч, а тя изглеждаше загрижена и уморена.
И така беше.
— Тя ми е дъщеря — каза, без да се обръща.
Нямаше нужда да я вижда, за да знае, че Елда е там — мълчалива и внимателна.
Неподвижна.
— Просто започва да си възвръща вкуса към живота — призна херцогинята. — Да се усмихва. Не искам да ѝ го забранявам.
Млъкна. Чакаше.
После стана нетърпелива:
— Ама кажи нещо най-сетне, де!
— Графът ѝ харесва — каза Елда със студения си, равен глас.
— Тя все още е уязвима. Има нужда да обича. Да бъде обичана.
— И тя се харесва на графа.
— Нищо не знаем за това.
— Напротив.
Херцогинята си пое дълбоко въздух.
Как нямаше дъщеря ѝ да се харесва на Форланд? Харесваше се на всички мъже. Освен че беше дъщеря на херцога на Сарм и Валанс, тя беше красива, млада, жизнена, образована, интелигентна. И най-вече в този момент беше много уязвима.
— Мъжете обичат уязвимите жени — каза Елда, която съвършено следваше мисълта на херцогинята.
Подразнена, херцогинята се обърна ядосано.
— Те знаят към какво да се придържат. Графът знае, че тя ще се омъжи за баща му. Тя също го знае. Какво значение има дали ще си подари малко мечти преди това? Познавам дъщеря си. Не е влюбена, но има желание да е. Има желание да живее. Да бъде щастлива. Няма ли право на това?
— А графът? — попита Елда.
— Няма значение какво изпитва. Той е мъж на дълга и честта. Няма да си позволи да има чувства към тази, за която баща му трябва да се ожени. А още по-малко да се поддаде на тези чувства.
Отначало Елда замълча.
Но разбра, че трябва да отговори и каза:
— Да си пожелаем да бъде така.
Херцогинята отново ѝ обърна гръб.
Размисли, после вдигна поглед към Голямата мъглявина, сякаш искаше да отгатне меандрите на бъдещето в млечните ѝ спирали. Помисли си, че щом бъдат сгодени, Алисия и Форланд ще бъдат неразделни до заминаването им за Ансгорн. Спада не причиняваше ли достатъчно тревоги? Трябваше ли на всичкото отгоре да се тревожи за скандала, който щеше да избухне, ако…?
Въздъхна примирено.
— Наблюдавай ги — нареди тя.