Годежът беше отпразнуван в катедралата на Валанс, бляскаво осветена и украсена в синьо и бяло, под статуята покровителка на Дракона на Седемте морета. Времето беше великолепно и нищо не смути церемонията. Всички смятаха, че годениците са много хубава двойка и някои се улавяха, че съжаляват, задето Алисия дьо Лоранс се омъжва за бащата, а не за сина. Приветствани от тълпата на излизане от катедралата, те потеглиха в открита карета, а камбаните на града биеха с всичка сила, след тях тръгна дълъг кортеж до Двореца на принцовете. После имаше игри и балове в цял Валанс чак до зори, весели хора се виеха по улиците под лампионите, бомбички избухваха по паветата.
На другия ден някои се кълняха, че са видели как в нощната Голяма мъглявина се очертава силуета на дракон. По общо мнение това беше прекрасно предзнаменование.
Краят на пролетта на 1548 година
Ориал
Докато една армия обсаждаше Арканте, друга — по-многобройна и по-силна — беше свикана близо до Ориал. Командвана от принц Ирдел, тя трябваше да се присъедини към обсадата и при заминаването си премина през целия град, така че всеки да види силата ѝ, превъзходството ѝ и решимостта на Върховното кралство да победи враговете си.
Алан и Ониксовата гвардия не участваха в шествието, което премина през Ориал.
Облечен в черната ризница, принцът го наблюдаваше от кралската трибуна, под един голям балдахин, опънат пред катедралата, посветена на Ейрал. Мястото му беше един ред по-високо от това на кралицата, която седеше малко назад, но се виждаше отвсякъде. Пълно неодобрение, тъй като майка му му отказваше не само честта да премине начело на своите черни гвардейци, но и дори да седи до нея. Но обичаят го изискваше. Мястото на принца беше вдясно или вляво от кралицата по време на официалните церемонии. Но този ден кралицата приемаше не принца, а капитана на Ониксовата гвардия. Така протоколните изисквания бяха спазени, а посланието беше от най-ясните.
Невъзмутим, Алан се питаше дали напразно не се беше опълчил на майка си и дали можеше да си позволи да запази командването на Ониксовата гвардия още дълго. Но на кого можеше да я повери? Несъмнено Рейк Вард щеше да е добър избор. За жалост, той вече беше отказал да поеме командването на мястото на Лорн и смяташе скоро да се оттегли — не беше напуснал черните гвардейци само защото те преживяваха труден период. Тогава кой друг? Сред новонаетите някои със сигурност можеха да бъдат капитани. С потеклото си Кай се радваше на известен престиж. Йериг притежаваше естествен авторитет, а Ройс имаше необходимия опит. Но никой не носеше цветовете на Ониксовата гвардия достатъчно дълго, за да може да се наложи. Самият Алан изобщо не се чувстваше на мястото си начело на черните гвардейци. Но му се струваше, че в отсъствието на Лорн никой — като се изключеше Вард — не го заслужаваше повече от него.
Ето защо беше устоял твърдо, докато кралицата не беше поискала настоятелно от него да остави Ониксовата гвардия. Това стана, когато се върна от замъка Лариан след провала на преговорите с Арканте, когато още не се знаеше дали Жал ще оживее от удара с меч, който беше получил. Тежестта на отговорностите му и на неуспехите му се прибавяше към тегобата на угризенията и чувството за вина върху раменете на Алан. Беше се провалил, беше недостоен за доверието, което му бе гласувано. Но нямаше да се откаже от обещанието, което беше дал на Лорн. Нямаше да позволи Ониксовата гвардия да изчезне и виждаше само един начин да успее — да остане начело на нея против и срещу всичко.
— Докога? — беше се ядосала майка му.
— Колкото дълго трябва, майко.
— Имам големи амбиции за теб. Ще предпочетеш ли дълга си на… капитан пред дълга си на принц?
— Не мисля, че са несъвместими.
— Както искаш…
Два дни по-късно Алан разбра, че средствата, определени за Черната гвардия, нямаше да бъдат подновени. Той беше принц на Лангър. Ползваше се от доходите на обширни имения и лесно можеше да издържа няколко полка от собствените си пари. Но по този начин кралската власт му даваше да разбере, че оттук насетне Ониксовата гвардия си беше само негова работа. Не му забраняваха обаче нито да я финансира, нито да я командва, което означаваше, че го изправят двойно пред отговорностите му, като при това го изолират. Ударът беше изигран толкова добре, че Алан подозираше, че Естеверис го беше измислил. Макар да нямаше властта да го направи, майка му несъмнено би предпочела да разпусне Ониксовата гвардия с риск да предизвика конфликт.