Погледът на Алан се насочи към тесния отдушник на тавана.
— Някой да излезе и да отиде до шахтата да говори в нея — каза той.
Алан излезе на двора с облекчение. Вард вървеше с него, и той също дишаше трудно.
— И сега? — попита той.
— Естеверис вече знае — отговори принцът. — Следователно и майка ми. Вече нищо не можем да направим, а те не могат да се занимават с това сега, тъй като трябва да присъстват на вечерята, дадена в чест на Ирдел.
Забелязвайки един слуга, който държеше коня му за юздата, Алан му махна да се приближи.
— В крайна сметка — каза той, като сложи крак на стремето — лошите маниери, които майка ми демонстрира по отношение на мен, имат предимството да ми дадат отличен претекст да не се връщам там. Хората ще си помислят, че и аз съм се отдал на лошото си настроение…
— Къде отивате? — попита Вард.
— Да видя брат ми. До довечера.
Алан пришпори коня.
Вард кимна и го загледа как се отдалечава, без да каже дума.
Раненият епископ на Стал живееше в покоите, които имаше в двореца в качеството си на кралски син. Прие Алан, седнал в леглото си, покрит до гърдите, на краката му имаше малко писалище. Завършваше поправянето на някакъв документ, перото му зачеркваше, подчертаваше, отбелязваше разни неща в полето.
— Алан! — възкликна той топло, като видя малкия си брат да влиза.
— Как си?
— Много по-добре. Както виждаш, работя по малко.
— Преча ли ти?
— Не говори глупости. Позволяваш ли?
И тъй като Алан кимна в знак на съгласие, Жал сложи перото в мастилницата и позвъни със звънчето си, за да повика личния си секретар, като му каза:
— Моля ви, вземете тези неща. И да не ни безпокоят.
Секретарят излезе, като отнесе малкото писалище.
— Ти не присъстваш ли на дефилето? — учуди се Жал.
— Не.
— Научих какъв гаден номер ти е изиграла нашата майка днес. Но ти я знаеш каква е…
— Да, зная.
— Изглежда също така, че те лишават от средствата, необходими за поддържането на твоята Черна гвардия?
— Подозирам, че го дължа на Естеверис.
— Правилно подозираш.
Размениха съучастнически усмивки. Църквата на пожертвания Дракон-крал също имаше своите шпиони в Ориал, дори и сред дебелите стени на кралския дворец.
Алан придърпа един стол и седна.
— Ти… Не можеш да си представиш какво облекчение е да те видя, че се чувстваш толкова добре. Никога нямаше да си простя, ако…
Развълнуван, той не довърши изречението си.
— Щях да съм просто първата жертва на тази война… Но както виждаш, добре съм. А освен това нищо не се е случило по твоя вина. Кой можеше да предположи?
Алан изобщо не беше убеден.
— Без значение — каза той, — много се уплаших. Твоето оздравяване е… чудодейно.
Думата не беше много пресилена.
Жал беше ранен с черно острие — острие, пропито от Тъмнината. По принцип Тъмнината трябваше да зарази раната и да увреди кръвта. Невинаги от това следваше смърт, но малцина бяха онези, които оцеляваха без последици след удар, нанесен с острие на Тъмнината.
— Чудодейно — поде Жал със скромна усмивка. — Може би не. Но мнозина се молиха за мен и несъмнено Драконът-крал ги е чул.
— Аз също се молих.
— Зная, Алан. Благодаря ти.
Настъпи мълчание, после Алан каза:
— Мъжът, който се опита да те убие, умря днес. Отровен с Тъмнина.
— С Тъмнина? Но аз си мислех, че той…
— Да, беше затворен. И добре пазен.
— Как се е случило?
Алан започна да описва килията, в която мъжът беше хвърлян между две мъчения. Разказа за малкия отдушник и за тесния проход, през който беше невъзможно да се мине, но през който лесно можеше да се пусне нещо.
И да се говори.
— Накарах един да излезе навън и да говори в шахтата, докато бях в килията. Не е нужно да говориш високо, за да те чуят. А звуците отекват странно. Сякаш идват от всички страни.
Заинтригуван, Жал чакаше брат му да продължи.
— Този човек беше фанатик. Не сме сигурни, че принадлежеше към Ирелис, но знаем, че беше в екстаз. Всичко, което успяхме да изтръгнем от него, беше, че Драконът-крал му говори и че той му е наредил да те убие. Някакъв откачалник. Мисля, че някой си е послужил с него и че този някой се е надявал той да бъде убит. Тъй като това не се случи, е трябвало да се поеме известен риск и да бъде елиминиран в килията си.