Беше почти тъмно.
Лорн идваше по пътеката и държеше коня си за юздата.
— Добър вечер — каза той.
— Добър вечер, рицарю.
Като не се мъчеше повече да крие ножа, Майрен се върна в колибата и остави вратата открехната. Лорн върза коня си и я последва. Когато влезе, тя тъкмо събличаше палтото си.
— Излизахте ли?
— Нищо важно. Вечерял ли сте? Имам рагу, ако искате.
Малка тенджерка стоеше на топло на края на камината, близо до горящия огън, който беше единственото осветление в колибата, състояща се от една-единствена стая, изпълнена със сенки, в която се носеше мирис на дърво, земя и влажна слама. В дъното кремава завеса скриваше наполовина едно тясно легло.
— С удоволствие — каза Лорн. — Гладен съм.
Махна очилата си, които вече не му трябваха, откачи меча си от колана и седна. Тя му сипа в една дървена паница и мълчаливо го наблюдаваше как яде. Беше красива и млада, очите ѝ бяха светлосини, а къдравите ѝ коси — черни. Но в погледа ѝ се таеше мъдрост, която идва само с опита, изпитанията и многото смърт.
Майрен беше вещица.
Тя познаваше растенията, отварите и обредите. Познаваше и Тъмнината и също като Лорн носеше нейния белег, само че беше родена с него, камъкът на нейния печат беше сив и беше вдълбан в кожата ѝ зад дясното ухо, скрит от косата. Което не го правеше по-малко белег на Тъмнината и другаде, не в езическите места на планините на Аргор, сигурно щяха да я изгорят на клада. Тук се страхуваха от нея, но я уважаваха — или поне докато в долината не се появеше някой проповедник на Дракона-крал.
— Благодаря — каза Лорн, като остави лъжицата си в паничката.
Познаваше Майрен от една година.
Тя беше сред жените, които гелтските воини бяха отвлекли и които Лорн и неколцина други, водени от граф Д’Аргор, бяха освободили в края на кървава експедиция. Тъй като беше наясно с болестта, от която той страдаше тогава заради Тъмнината, тя му беше помогнала да преодолее една криза една вечер в бивака, по пътя на връщане към Каларин. След това една сутрин беше заминала, отнасяйки своята загадъчност.
И остави Лорн странно самотен.
„Ще я видите, ако Сивият дракон го пожелае“ — му бе казал тогава Теожен.
Майрен стана, за да иде да сложи паницата на Лорн в една кофа с вода.
— Как се чувствате? — попита тя, като се върна и седна отново до масата.
— Добре.
— Покажете ми.
Той свали ризницата и повдигна ризата си. После на светлината на огъня тя разгледа жилките, които тръгваха от сърцето на Лорн и се простираха върху рамото и хълбока му. Потърка някои с върха на пръстите си и каза:
— Престанали са да нарастват.
— Да, и на мен така ми се струва.
— Това е добре.
Остави го да се облече сам и поднесе две чаши с медено вино. Чукнаха се, след като Лорн облече и ризницата си.
— Заминавам утре — каза той, след като отпи една глътка. — Върховният крал ме вика при себе си.
Тя го погледна.
— И вие заминавате, за да отговорите на неговото повикване?
Той се усмихна, без наистина да се учуди, че тя беше отгатнала, че той си беше помислил да си тръгне, но не за да отиде в Цитаделата.
— Наистина нямам избор, нали?
И той като тя не отговаряше, добави:
— Няма да остана до края на дните си тук. Сега, когато си върнах силите, мога да се възползвам от моята смърт, за да си отмъстя.
— На кого? На онези, които ви предадоха на времето?
— Не. Тях ги познавам и те нищо не губят, ако почакат. Сега ще си отмъстя на тези, които поръчаха убийството ми.
— Може би са едни и същи.
Лорн се намръщи.
— Съмнявам се.
Знаеше, че дължеше на Ирелис — организацията, чийто информатор беше и която сега беше ръководена от херцог Дьо Фелн — това, че беше обвинен в предателство и изпратен в Далрот. Но не я смяташе за способна да наеме убийци, за да го унищожи.
— Кралицата? — предложи Майрен.
— Може би да. Убийството напълно отговаря на нрава на тая никаквица.
— Или на Иргаард.
— Да — съгласи се Лорн. — Или на Иргаард.
Замисли се.
Унижена от поражението си в Ангборн, Черната хидра имаше всички основания да мрази Лорн. До степен да поиска да го убие? Възможно беше, но в такъв случай Лорн нямаше как да получи справедливост. Как да си отмъсти на едно от петте кралства и на Божествения дракон, който заемаше престола му?