— А ти?
— Аз?
— Ти защо не си мъртъв?
Аед с мъка преглътна от притеснение.
— Избягал си — отсече отец Д’Елвантир.
— Не! Аз… Не избягах! — защитаваше се наемникът. — Исках да ви предупредя! Трябваше да остане някой, който да каже какво се е…
— Имаш късмет — прекъсна го свещеникът. — Тази нощ е Свещена нощ.
Аед пребледня. Погледна свещеника невярващо.
— Светата тъмнина да те приеме.
При тези думи свещеникът подкара коня си в тръс.
Аед скочи встрани, за да не бъде съборен.
— Милост! — извика той. — Не! Милост! Не ме оставяйте!
И като разбра, че няма на какво да се надява от елвантския свещеник, потърси помощ от другите конници. Те бяха негови другари, братя по оръжие, някои му бяха дори приятели. Но всички минаха покрай него, без да го погледнат, безразлични към молбите му.
— Не ме изоставяйте! Не тук! Вел! Естал! Олам! Моля те, Олам. Вземи ме зад себе си. Олам!
Знаеше, че единствено властта на свещеника държи Тъмнината настрана. Отчаяно се опита да се вкопчи в едно седло, но единственото, което получи, беше жесток ритник с ботуш, който го отпрати да се търкаля по земята. Главата му се удари в един камък.
Беше замаян и му трябваше известно време, за да се вдигне.
— Не ме оставяйте — крещеше той, а кръвта се стичаше по челото му. — Милост! Не ме оставяйте! Мръсници! Гадняри! Не ме…
Но и последният конник вече се отдалечаваше, а Аед чувстваше, че вече няма сили нито да тича, нито да вика.
— Милост — повтори той полугласно и падна на колене. — Милост…
Избухна в плач и остави Тъмнината, нейните призраци и кошмари да се стоварят върху него.
Лечебницата на командерията представляваше тясно, спокойно помещение близо до спалните. Шест плетени легла бяха подредени едно до друго в червеникавия полумрак, на светлината на няколко свещи. На стената в дъното висеше диск от светло дърво, на който беше издълбан профилът на Ейрал — Белия дракон на познанието и на светлината.
Леня лежеше на едно от леглата, които командорът беше наредил да приготвят. Бледа, с хлътнали бузи, тя спеше дълбоко. Сега беше облечена в нощница, която беше много голяма за нея, главата ѝ беше превързана с чиста и съвършено точно направена превръзка.
— Остани при нея, Рилт — каза Ярл на новака, който служеше при него като чирак.
Макар и с гигантски ръст, Рилт едва излизаше от юношеската възраст. Той кимна и остана до леглото на момичето, а господарят му отиде при командор Едрас. Командорът търпеливо чакаше в един ъгъл на стаята Ярл да му каже най-накрая какво се беше случило, тъй като монахът рицар му беше обещал да му разкаже всичко, но не преди да се е погрижил за пациентката си. Първо трябваше да я прегледа, да се погрижи за нея и да се увери, че животът ѝ не е в опасност.
Това вече беше направено.
— Връщах се от фермата на семейство Фарел, когато забелязах странни следи на половин левга оттук — каза Ярл тихо. — Имаше стъпки от крака и капки кръв, покрити от следите на няколко подковани коня. Бяха съвсем пресни и прекосяваха полето по посока на гората. Реших да ида да видя какво става.
Ярл се обърна към леглото на момичето, което му се стори твърде младо и крехко за изпитанията, които беше преживяло.
Продължи:
— Бяха трима и се канеха да я изнасилят, когато ги намерих на една поляна. Убих двама от тях. Третият избяга.
— Тя каза ли ви нещо?
— Каза, че се казва Леня.
— И това е всичко?
— Горе-долу да. Почти веднага изгуби съзнание от изтощение.
— На колко ли години е?
— Не повече от шестнайсет-седемнайсет.
— А тези мъже какви бяха?
— Наемници. Или разбойници, тръгнали да плячкосват.
— Несъмнено са видели в това младо момиче лесна жертва. Опитала се е да им се измъкне, но са я хванали в гората, където е искала да се скрие. Може би дори по някое време са я преследвали, за да си поиграят с нея…
Откакто провинция Вейлд от другата страна на планините се беше надигнала против Иргаард, бандите в областта бяха станали още по-многобройни. Пътници биваха обирани. Отдалечени ферми бяха нападани. До този момент командерията беше успяла да запази района от плячкосване благодарение на всеотдайността на монасите рицари и на закрилата на Белия дракон. Но колко ли време още можеше да удържи?
— Тя носеше това — каза Ярл, като показа един медальон от слонова кост и сребро.
Медальонът представляваше Дракона-крал — дракон с корона, изправен прав, с крила, разперени хоризонтално, за да се очертае кръст.