Лорн беше повярвал, че е така и несъмнено още щеше да продължава да вярва, ако два съвършено ясни спомена най-накрая не бяха осветлили — като фарове, отстраняващи мъглата, — събитията с безспорна светлина. Първият от тези спомени беше за очите на шефа на убийците — толкова бледосиви, че изглеждаха бели, за които Лорн в същия този миг си беше казал, че никога няма да ги забрави. Вторият спомен беше целувката на този мъж, който бе повдигнал маската си отдолу, за да допре устните си до Лорн, преди да го остави агонизиращ сред пламъците. За тези очи и за тази целувка Лорн нямаше никакви съмнения.
И никога нямаше да има.
— Дори само благодарение на маските им — добави Лорн — сигурно ви е било лесно да откриете убийците, не е ли така?
— Не се заблуждавайте. Не беше лесно.
— Но все пак успяхте.
— Да.
— Слушам ви.
Госпожа Мерил подбираше думите си, после, като снижи гласа си, каза:
— Разберете, че ни се наложи да вдигнем воала върху една от най-добре пазените тайни на валмирците.
Валмирците?
Изненадан и заинтригуван, Лорн се приведе напред. Как беше възможно маговете от Валмир да са замесени в това?
— Знаете ли какво представлява ложата „Наказание“?
— Една от ложите на Арканеума.
Арканеум беше събранието, което управляваше Валмир. То оглавяваше множество ложи, на които бяха възложени различни компетентности и отговорности. Ложа „Наказание“ беше това, което се доближаваше най-много до един вид валмирско Министерство на войната. С тази разлика, че Валмир нямаше армия и разчиташе на Върховното кралство да защитава границите му. Лорн го знаеше много добре, още повече че се беше бил известно време по границите на Валмир против далатските племена.
— Както всички правителства — продължи госпожа Мерил, — Арканеумът има своите шпиони, подставени лица и убийци. Те заместват армията във Валмир и всички или почти всички принадлежат към ложа „Наказание“.
— Тогава моите убийци…
— Не. Те не принадлежат към ложа „Наказание“. Или по-точно вече не са част от нея. Отделили са се и са създали братство, което наричат „Ардат ен Освехир“ — „Синовете на Освехир“. И предлагат услугите си за цени в злато.
— Освехир. Драконът на сянката.
Заедно с Дракона на тъмнината и Дракона на забравата Освехир беше един от тримата хтонични дракони, които бяха започнали Войните на мрака и за малко не бяха успели да разрушат света.
— Нищо чудно няма в това, че заявяват принадлежността си към Освехир — каза госпожа Мерил. — Тези убийци обичат мрака. Благодарение на магия те се движат в него, а най-добрите от тях дори напълно потъват, за да излязат отново по-далеч.
— Магове ли са?
— Валмирците се кълнат, че не са. Но на тях вече им беше много трудно да признаят, че са създали чудовища и че тези чудовища са се изплъзнали от контрола им. Съмнявам се, че ни казаха всичко…
Лорн размисли, после рече:
— Магове или не, тези Синове бяха само изпълнители. Ще си отмъстя, когато мога, но кой ги е наел?
— Някой могъщ, в това няма никакво съмнение.
— Какво? Не знаете ли кой е бил?
Госпожа Мерил избра да отговори от името на Лилиите.
— Ние не знаем.
— А изобщо опитахте ли се да разберете? — ядоса се Лорн.
Отговорът дойде ясен и отсечен:
— Не.
Лорн млъкна.
— Преценихме, че това ще ни струва твърде скъпо — обясни лилията.
— Скъпо? Да проучите! Ще платя.
Госпожа Мерил се усмихна.
— Забогатели ли сте, рицарю? Всъщност не става дума само за пари.
— А за какво тогава?
— За услуги. За услуги, които ще ни бъдат направени, и за услуги, които ще трябва да направим един ден. Някои, които бяха наши длъжници, ще престанат да бъдат. А на други ще ни се наложи да обещаем много. Твърде много може би. И всичкото това за какво?
Лорн се усмихна горчиво.
— Значи ли това, че аз и Лилиите не преследваме една и съща цел? — иронично рече той. — Не ме ли уверявахте в това при първата ни среща у граф Д’Аргор? Вие и аз заедно? За благото на Върховното кралство?
Госпожа Мерил спокойно издържа погледа на Лорн, в който се четеше гняв и презрение. И заяви:
— Преди малко казахте, че сте уморен от преструвки, е, сега е мой ред да бъда груба. Вие и ние да работим заедно за благото на Върховното кралство? Но това беше преди!