— Какво? — възкликна объркано Даг.
— Близнаци. Случва се от страната на семейството на майка ми. Макар че тя несправедливо обвинила баща ми, според леля Нати.
Тази забележка мигновено насочи мислите му към възможността Фаун да забременее с близнаци от него и той потръпна. Още не беше подготвен дори за едно дете.
„Като се има предвид какво правиш в момента, може би е време да се замислиш, патрулен“.
Имаше чувството, че гръбнакът му е като тетива на лък, която ще се скъса, но явно това успокояваше Фаун. Тя започна да се поклаща по-уверено. Същността й, която преди бе блокирана от притеснение, отново започна да струи наоколо. „Най-сетне“. Май нямаше да издържи дълго при това положение. Започна да мърда бедрата си, за да влезе в ритъм с нея.
— Ако имах здрава ръка, сигурно щяхме да споделим насладата… — Пръстите му потръпнаха от яд.
— Още една причина да оздравееш по-бързо — каза тя. — Дръж си ръката на одеялото.
— Уф! — Толкова му се искаше да я докосне. Може би с усета за същност? Само че тя не бе комар. „С усета на лявата ръка?“ Спомни си как бе възстановил стъклената купа. Дали Фаун щеше да се ужаси, ако я докоснеше по този начин? Дали пък…? Това беше нейната брачна нощ. Не биваше да я запомня с разочарование. Повдигна лявата си ръка. „Все едно упражнение за призрачната ръка. По-добро е от щавенето на кожа, нали?“
— Ау! — Тя разтвори широко очи и го погледна. — Какво беше това?
— Експеримент — изпъшка той. Със сигурност и неговите очи бяха толкова широки и трескави. — Мисля, че поради счупването на дясната имам засилен усет в лявата. Хареса ли ти?
— Не съм сигурна. Дай пак…
— О, да…
— Да. Това е…
— Хубаво?
Тя отвърна единствено със сумтене. Започна да се движи по-бързо и в един момент замръзна. Това беше добре, защото тетивата на Даг най-сетне не издържа и се скъса — и всичко се озари от бели пламъци.
Не успя да припадне, но когато се възстанови, откри, че Фаун се е надвесила над него и се усмихва широко.
— Даг! Това беше… през цялото време ли можеше да го направиш? Да не би да го пазеше за сватбен подарък?
— Не знам — призна си той. — Никога не съм правил подобно нещо. Дори не съм съвсем сигурен какво точно стана.
— Беше… наистина вълшебно. — Тя отметна коса и отново се засмя безпомощно.
— Замаян съм. Имам чувството, че пропадам.
— Ти лежиш.
— За щастие.
Тя се сгуши в лявата му ръка и замълча за известно време. Даг не беше задрямал, но не можеше да се каже и че е буден. По някое време Фаун се надигна и го облече за спане, защото бе захладняло от настъпващата нощ. Когато отново се притисна към него, Даг бе напълно буден и гледаше първите звезди.
Пръстите й проследиха бръчките на челото му.
— Добре ли си? Защото аз се чувствам прекрасно.
Даг се усмихна и успя да целуне пръстите й.
— Признавам, че малко се изморих. Спомняш си колко разтърсен бях след случката с купата?
— Нали не ти е призляло пак?
— Не. Това не беше чак такова усилие. Даже бе доста стимулиращо. Просто през онази нощ за пръв път почувствах онова нещо, което наричам призрачна ръка. После на няколко пъти съм опитвал да я усетя отново, но не се получаваше. Тогава ти беше ядосана и аз също. Исках да поправя нещата. Одеве не бях ядосан, но определено се вълнувах. Но сега се успокоих и призрачната ръка изчезна отново.
Фаун се бе надигнала на лакът и го гледаше с познатото любопитно изражение. Очите й излъчваха щастие. Не беше смаяна или отвратена.
— Не ти ли се струва странно? Мислиш си, че това е като останалите неща, които правя, нали?
— Ти можеш да призоваваш коня, да отблъскваш комари, убиваш злини и знаеш кой къде е в радиус една миля. Не знам какво направи на Рийд и Ръш, но ефектът беше магически. Въобще не мога да опиша това, което стори с мен, но защо мислиш, че е различно?
Той понечи да отвърне, но се спря умислено.
— Сам каза, че усетът при Езерняците не се появява изведнъж — продължи тя. — Може би това е нещо, което трябва да притежаваш, но се е забавило. А може да е някаква новопридобита способност.
— Интересна идея. — Той се отпусна и се намръщи на невинното небе. Напоследък животът му беше пълен с нови неща. Имаше доста нови проблеми, но пък трябваше да признае, че част от старите са изчезнали. Май не само счупването на дясната му ръка бе предизвикало това странно развитие. Явно фермерското момиче оставяше бразда в същността му. Каква беше фразата? „Разчистване на обработваема земя“. Затвори очи, за да прогони тези мисли, преди да го е заболяла главата.
— Щом е втори път — продължи Фаун, — значи може да се случи пак. А ти не изглеждаш недоволен. Това е добре.