Дризт извади ятагана от тялото на мъртвия си враг и ръцете му поаленяха от кръв.
Мислейки единствено за скъпите си приятели и опасността, която ги заплашваше заради него, той стисна зъби — щеше да измие кръвта от ръцете си.
Игра на котка и мишка
Част четвърта
Какъв смут настана в душата ми, когато за първи път престъпих най-святата си клетва: никога вече да не отнемам живота на някой от своите събратя! Болката, когато осъзнах какво бяха сторили ятаганите ми, бе невъобразима, усещането, че съм се провалил — изгарящо силно.
Чувството за вина обаче, бързо отшумя. Освободих се от него, не защото съм прекалено снизходителен към себе си, а защото най-сетне осъзнах, че не убийството, а самото обещание бе грешка. Клетвата, която изрекох, когато преди много години напуснах завинаги родината си, беше плод на невинността ми, на хлапашкото ми простодушие и непознаването на живота. Макар и незрели, думите ми бяха искрени и идваха от най-съкровеното кътче на сърцето ми. Постепенно обаче, започнах да проумявам колко наивен е подобен обет разбрах, че ако искам да продължа да защитавам онези идеали, които за мен стоят над всичко друго, не мога да си позволя да бягам, когато съдбата ме противопостави на някой от моята раса.
Това, че до този момент бях удържал на думата си, всъщност не беше моя заслуга. Ако след бягството ми от Мензоберанзан, не ми се бе наложило да се бия срещу някой от събратята си, никога нямаше да престъпя и клетвата си. Щастливото стечение на обстоятелствата и благородните принципи обаче, съвсем не са едно и също.
И когато елфите на мрака се превърнаха в заплаха за най-скъпите ми приятели, когато ги видях да нападат, без да са били предизвикани, нима можех с чиста съвест и спокойно сърце да остана бездеен? Колко струваше клетвата ми, когато от другата страна на везните бяха поставени животът на Бруенор, Уолфгар и Кати-Бри, или на когото и да било от добрите раси? Знам, че ако по време на дългите си пътувания бях видял мои събратя да нападат някое елфическо племе от повърхността, или някое беззащитно селце, веднага бих се хвърлил в битката срещу безчестните нашественици.
И тогава, също както стана сега, разочарованието и болката, макар и силни в началото, постепенно щяха да отшумят.
Не, макар да страдам, както винаги, когато ми се наложи да отнема нечий живот, аз не скърбя задето бях принуден да наруша клетвата си, нито се разкайвам, че в младежката си наивност я изрекох. Ако бях опитал да се придържам неотклонно към думите си, ако бях възпирал оръжията си, воден от криворазбрани принципи и глупава гордост и, ако бездействието ми станеше причина да пострадат невинни, едва тогава щях да изпитам истинско страдание, болка, за която няма лек и която времето не потушава.
Има и още нещо, което осъзнах, едва след като напуснах Мензоберанзан, една истина, която ме води напред по избрания от мен път. Обещах, че никога вече няма да отнема живота на някой от своите събратя. Заклех се, без дори да се замисля за останалите раси, населяващи Царствата. Та аз дори не подозирах за съществуването на мнозина от тях! Никога повече няма да убия друг елф на мрака, така казах тогава. Ами гномовете? Ами полуръстовете, джуджетата, светлите елфи? Ами хората?
Убивал съм и хора — когато народът на Уолфгар нападна жителите на Десетте града. За да защитя невинните, трябваше да вдигна оръжие срещу нападателите и макар да ми причини болка, това насилие по никакъв начин не засегна обета ми, въпреки факта, че злата слава на моя народ е много по-черна от тази на хората.
Клетвата никога да не убивам елфи на мрака, само защото във вените ни тече една и съща кръв, сега ми се струва несправедлива и нелепа. Да поставиш едно живо същество над друго, единствено защото цветът на кожата ви е еднакъв, е оскърбление за принципите ми. Погрешните ценности, които стоят зад този отдавнашен обет, вече нямат място в моя свят, където властва многообразието. Именно то прави моите пътувания из различни земи така интересни, именно то придава нови форми и окраски на извечната, всемирна Красота.
И ето че сега давам нов обет, основан на опита и разширения ми мироглед — никога да не вдигам оръжие, освен, за да се защитя, да опазя принципите си, живота си или онези, които са твърде слаби, за да го сторят сами. Няма да се бия в подкрепа на лъжепророци, няма да падна дотам, че да бъда използван като маша от алчни крале, нито ще отмъщавам за наранената си гордост с оръжие в ръка.