А на онези „преуспели“ продажници — религиозни или светски, които ще се надсмеят над моята клетва и ще я нарекат наивна, непрактична и дори нелепа, мога да кажа само едно — аз съм безкрайно по-богат от вас.
Глава 15
Важното е играта да не спира
— Тишина! — безмълвно нареди Виерна, използвайки сложната система от знаци, разпространена сред елфите на мрака.
Два арбалета изщракаха едва чуто, а стрелците, които ги държаха, приклекнаха ниско и приковаха погледи в строшената врата.
Откъм другия край на стаята се разнесе слабо съскане, среброперата стрела сякаш се стопи във въздуха и тялото на мъртвия елф, което до този миг бе приковано о каменната стена, бавно се свлече на земята. Дайнин се отдалечи от падналия войн, а паешките му крака шумно потракваха върху коравия под.
— Тишина!
Джарлаксъл предпазливо допълзя до рухналата врата и наостри уши, мъчейки се да разбере какво става отвъд кълбата магически мрак. Лекото прошумоляване, което долетя откъм тъмния тунел, го накара да извади камата си и да даде знак на двамата стрелци да бъдат готови.
Миг по-късно в стаята влезе един от съгледвачите на Бреган Д’аерте и Джарлаксъл махна на войниците да свалят оръжията си.
— Тръгнаха си — обясни новодошлият, когато Виерна се втурна към него. — Не бяха много, а сега са дори още по-малко — един от тях бе премазан от великолепната ти стена.
При тези думи двамата мъже се поклониха с истинско възхищение и Виерна не можа да сдържи злата си усмивка, въпреки неблагоприятния обрат, който ситуацията неочаквано бе взела.
— Ами Ифтуу? — поинтересува се Джарлаксъл за войника, когото бяха изпратили да пази коридора, щом започнаха неприятностите.
— Мъртъв е — отвърна съгледвачът. — Изкормен и разкъсан на парчета.
Виерна рязко се обърна към Ентрери:
— Какво знаеш за враговете ни? — остро попита тя.
Палачът я изгледа подозрително, припомняйки си предупреждението на Дризт за неговите събратя и опасностите, на които се излагаше всеки, имал неблагоразумието да се съюзи с тях.
— Исполинът, казва се Уолфгар, хвърли чука, който изкърти вратата — уверено започна той, после посочи двата елфически трупа, които бързо изстиваха на пода. — Тези със сигурност ги е убила Кати-Бри, тя също принадлежи към човешката раса.
Виерна се обърна към съгледвача и му преведе думите на Ентрери.
— Някой от тях ли загина под стената? — попита тя.
— Не, умря само едно джудже.
— Дали не е Бруенор? — прошепна палачът, който вече бе понаучил това-онова от езика на Мрачните.
Възможно ли бе да са убили краля на Митрил Хол?
— Бруенор? — озадачено повтори Виерна.
— Главата на рода Боен чук — обясни палачът. — Попитай го — добави той и като кимна към съгледвача, докосна гладко обръснатото си лице, сякаш потупваше невидима брада. — Рижо?
Виерна преведе думите на палача, изслуша отговора му и отново се обърна към Ентрери, поклащайки глава.
— Било е съвсем тъмно, не е могъл да види.
Палачът се прокле наум, задето бе постъпил толкова глупаво. Все още му бе трудно да свикне с инфрачервеното зрение, където очертанията на предметите се сливаха в единна, неясна маса, а цветовете се различаваха според топлината, която излъчваха, а не според оттенъка им.
— Щом са си тръгнали, вече няма защо да се притесняваме от тях — обърна се Виерна към Ентрери.
— Нима ще ги оставиш да си тръгнат просто ей така, след като убиха трима от бойците ти? — опита се да възрази Ентрери, който започваше да се досеща какво е намислила Виерна и то никак не му харесваше.
— Четирима — поправи го жрицата и кимна към улея, пред който лежеше трупът на убития от Дризт страж.
— Ак’хафта тръгна след брат ти — вметна Ентрери.
— Значи петима — мрачно отвърна Виерна. — Ала брат ми е долу и трябва да мине покрай нас, ако иска да се събере с приятелите си.
После се обърна към съгледвача и оживено започна да обсъжда нещо с него. Макар все още да не бе овладял напълно езика на мрачните, палачът успя да разбере, че Виерна се кани да изпрати войните си по следите на Дризт.
— Ами нашата сделка? — попита той.
— Получи своята битка и сега си свободен, както се бяхме договорили.