Един от паешките крака тупна отсечен на земята и Бруенор успя да изтласка зашеметения Дайнин назад.
Виерна едва бе изрекла първите думи на заклинанието си, когато Джарлаксъл я сграбчи и я дръпна на пода. Гневът, който започна да се надига в гърдите на избухливата жрица, бързо угасна, когато поредната сребропера стрела изсвистя във въздуха и проби стената там, където допреди малко се намираше главата й.
В ушите й зазвънтяха предупредителните думи, които Ентрери бе изрекъл за приятелите на Дризт — като гледаше как се развива битката, палачът май щеше да се окаже напълно прав. Трепереща от ярост, тя заръмжа нечленоразделно, осъзнала внезапно колко скъпо ще им струва една загуба точно сега. Мислите й полетяха към Лолт и устните й зашепнаха безмълвна молитва към черната богиня, отчаян вопъл за помощ в този тежък час.
— Виерна! — долетя гласът на Джарлаксъл отдалече.
Лолт не можеше да допусне това да се случи, трябваше — на всяка цена трябваше! — да й даде сили да преодолее неочакваното препятствие, за да може да й поднесе жертвата, която богинята така силно жадуваше.
— Виерна! — разнесе се гласът на Джарлаксъл много по-наблизо и жрицата усети как наемникът и още един от войниците му се опитват да я изправят на крака.
— Уишя! — заклинанието се откъсна от устните й, без да го е искала, сякаш нечия чужда воля я бе накарала да го изрече, после я обзе покой — Лолт беше чула молитвите й.
Запратени назад от могъществото на магическия изблик, Джарлаксъл и другият елф се блъснаха в каменната стена и се спогледаха разтреперани.
Притеснените бръчки по лицето на наемника се изгладиха миг по-късно, когато Виерна им даде знак да ги последват по коридора, далеч от надвисналата в галерията заплаха.
— Лолт ще ни помогне да довършим онова, което започнахме тук! — обясни жрицата.
Кати-Бри изпрати още една стрела след отдалечаващите се силуети, просто за всеки случай, после се огледа наоколо, търсейки нова мишена. За миг очите й се спряха върху Бруенор и драйдера, ала младата жена бе достатъчно опитна, за да отхвърли тази мисъл веднага — двамата така се бяха вкопчили един в друг, че всеки изстрел срещу гнусното чудовище можеше да бъде фатален за джуджето.
При Уолфгар явно всичко беше наред. В краката му лежеше мъртъв елф, а той самият тъкмо надничаше зад купчината скални отломъци, които запречваха входа на тунела, опитвайки се да открие другия войник. Пуент не се виждаше никъде.
Кати-Бри вдигна поглед към разбитата тераска над главата на Бруенор, после се обърна към издатината, където бе изчезнала пантерата. Внезапно вниманието й бе привлечено от нещо твърде необичайно. В една малка ниша в другия край на стаята се кълбяха перести валма, доста подобни на мъглата, която предизвестяваше идването на Гуенивар в Материалната равнина. Малкото облаче бързо менеше цвета си, докато накрая засия с яркооранжева светлина и заприлича на късче разжарен огън.
Кати-Бри почувства злото, което се събираше там, почти осезаемо усети как скверното му присъствие плъзва из галерията като лепкава миазма. Вдигна Таулмарил, готова да изпрати дъжд от стрели срещу неизвестното чудовище и замалко не извика, когато косъмчетата на тила й настръхнаха, а по гърба й пробягаха ледени тръпки — някой я наблюдаваше.
Изпитващият сърцата издрънча на пода, а младата жена рязко се обърна, изваждайки късия си меч тъкмо навреме, за да отбие връхлитащото елфическо острие — безшумен като смъртта, един от мрачните войни току-що се бе спуснал с левитация от тавана.
Уолфгар също забеляза странната мъгла и веднага разбра, че трябва да насочи цялото си внимание към нея, за да нападне, веднага щом разбере какъв демон се крие там. Ала в този миг до ушите му достигна вик и когато се обърна, видя Кати-Бри отчаяно да отбива ударите на един елфически боец.
Уолфгар не пропусна да забележи, че в сенките, спотаени зад младата жена и нападателя й, се спуска още един черен силует.
Горещата кръв на разкъсания враг се смеси със слюнките по черната му брада. Елфът отдавна не помръдваше, ала Тибълдорф Пуент, наслаждавайки се на победата си, продължаваше да се тресе конвулсивно.
От мрака долетя малка стреличка и прониза връхчето на ухото му. С бесен рев на уста, той рязко вдигна глава, при което ръката на мъртвия елф, все още закачена за острия му шлем, подскочи във въздуха.