— Не съм умрял, задник такъв! — обади се дрезгав глас зад тях.
Обърнаха се и видяха индианеца, който се показа иззад близките храсти. През гърдите му бяха кръстосани кожени патрондаши, а от сбръчканата му шия висеше огърлица от орлови нокти. Дългата му коса беше снежнобяла, а кожата му имаше цвят на протъркан гьон. Очите му гледаха намръщено иззад мерника на двуцевка с отрязано дуло.
— Мамка му! — стресна се Нико, закова се на място и тихо подхвърли на Бен: — Не мърдай!
Бен нямаше намерение нито да мърда, нито да посяга към дръжката на паранга, който висеше на колана му. Малко хора бяха способни да се промъкнат зад гърба му, без да вдигнат никакъв шум, но старият ловец очевидно беше придобил уменията на пантера, дебнеща плячката си в непроходимата джунгла. Налудничавият блясък в очите му сочеше, че изобщо няма да се поколебае да гръмне на място непознатите нарушители, а след това да ги остави за вечеря на ягуарите.
— Това е моята земя! — все така дрезгаво прошептя ловецът и излезе от храстите, без да разклати дори една вейка. — Стрелям по всеки, който стъпи в земята ми. Това е моят закон.
Той заплашително насочи старата двуцевка към неканените посетители.
— Хей, човече, не ме ли помниш? — извика Нико и вдигна ръце над главата си.
Ловецът присви очи, сякаш се колебаеше дали да разцепи на две натрапника, или да изчака още малко. После клепачите му потрепнаха, а изражението му леко се промени. Рязаното дуло на пушката бавно се наведе надолу.
— Парички ли ми носиш, момче? — попита той.
— Зависи какво още имаш за продажба — отвърна Бен, изпреварвайки реакцията на Нико.
Вероятността за появата на банкноти светкавично свали напрежението. Ловецът преметна двуцевката през рамо и посочи колибата. Докато вървяха след него, Бен забеляза нещо като черен път, който се извиваше между дърветата. Не му беше трудно да си представи как лудият старец го е прокарвал с голи ръце. Но по-интересни бяха пресните следи от гуми в калта и някаква покрита с брезент машина под навеса, до който стигаха следите.
Той направи крачка встрани и леко повдигна брезента. Пред очите му блесна лъскав, покрит с ръждиви петна автомобил.
Старият ловец се отби встрани и включи малък генератор. Зад прозорците на колибата проблесна бледа светлина. Той се обърна и им направи знак да влизат.
— Дом, скъп дом — промърмори Нико.
Те прекосиха обзаведената със саморъчно направени мебели всекидневна и се озоваха в нещо като килер, пълен с маймунски кожи и неподлежащи на идентификация части от други животни, окачени на куки по стените. В голям съд от ковано желязо на печката бълбукаше някаква тайнствена течност, излъчваща миризма на лепило. После най-сетне се озоваха в стая с рафтове по стените, отрупани с най-различни оръжия.
— Тук има достатъчно пушкала за цяла война — промърмори Нико и се зае да оглежда.
— Втората световна — добави Бен.
Повечето от оръжията изглеждаха така, сякаш са били използвани при обсадата на Сталинград. Сред тях преобладаваха стари манлихери и примитивни пушки помпи с ръчно зареждане. Бен не беше възхитен от идеята да използва оръжия, които трудно могат да улучат мишена с големината на къща от петдесет метра разстояние.
— Нямаш ли нещо по-ново? — попита на испански той.
За миг старецът замръзна на място, сякаш изненадан от факта, че високият рус гринго говори родния му език. После изсумтя, сви рамене и отвори вратичката на висок метален шкаф. Вътре бяха подредени няколко модерни ловни пушки с различни марки и калибър.
— Какво ще кажеш за тази? — подхвърли Бен и взе в ръце една помпа с автоматично зареждане и оптически мерник.
Беше ремингтън модел 700, оборудвана със затвор „Уинчестър Магнум“, калибър .300, способен да създаде огромно налягане в цевта, напълно достатъчно да убие всичко, което мърда по американския континент. И изглеждаше чисто нова. Бен изтегли затвора. Отдолу проблесна лъскава и добре смазана стомана. След това вдигна предпазното капаче на оптическия мерник и надникна през него, насочил дулото в далечната стена. Визьорното кръстче се оказа част от осветен в червено кръг и фиксираща точка и предлагаше допълнителни шансове за точен прицел в условията на ограничена външна светлина. Кръгчето беше ярко, с висока разделителна способност — един факт, който сочеше, че батериите имат достатъчно часове живот.
Това беше всичко, което му трябваше. Тази пушка щеше да бъде използвана само за първоначално проникване въпреки добрите й възможности за стрелба на средно и далечно разстояние, особено нощем. Мерникът не можеше да се сравнява със стандартната бойна оптика, но въпреки това предлагаше възможности, за които дори не беше сънувал — особено тук, насред амазонската джунгла. След като вземеше решение за начина на проникване в имението и успееше да неутрализира максимален брой бойци на противника, той щеше да действа според обстоятелствата. Може би щеше да захвърли пушката — разбира се, ако попаднеше на нещо по-подходящо.