— Как е успяла да избяга, по дяволите? Та тези типове са оборудвани в пъти по-добре от перуанската армия!
— В стаята, в която са я държали, открих парченца от счупено шишенце парфюм — отвърна Бен. — А тази течност е силно запалима.
— Искаш да кажеш, че сама е подпалила пожара?!
— Това е точно в неин стил.
— Пресвета майко! — поклати глава Нико. — Не искам да те тревожа, човече, но сама в джунглата тя няма никакви шансове.
— Не би избягала без някакъв предварителен план — замислено отвърна Бен.
— Този план трябва да е дяволски добър, за да успее да се измъкне от Рамон Серато и цялата му ловна дружинка. Изминали са четирийсет и осем часа. Знаеш какво ще й се случи, ако тоя тип успее да я хване. Нещо, което е по-лошо от смъртта.
Бен усети как решителността му се завръща.
— Не и ако аз я открия преди него! — мрачно отсече той.
47
Четирийсет и осем часа по-рано
— Обличай това! — повтори Грозницата и тикна неглижето в ръцете й. — Сеньор Серато не чака дълго, защото е mucho enfadado!
Брук погледна полупрозрачната дреха и копринените чорапи с жартиери в плоската кутия. После затвори очи и пое дълбоко дъх. Сега е моментът, помисли си тя.
— Добре, обличам го.
Грозницата изглеждаше странно доволна, докато се връщаше в дневната да изчака. Брук затръшна вратата на спалнята, направи още няколко дълбоки вдишвания и се впусна в действие. Сложи един диск в стереоуредбата и усили звука. Музиката на Брамс изпълни стаята. Тя смъкна мрежата против комари от високата рамка над леглото и измъкна изпод него маратонките и сака с удобните всекидневни дрехи, донесени от Консуела. Съблече бялата рокля, навлече тениската и анцуга и трескаво започна да завързва връзките на маратонките си.
— Ти побърза! — прозвуча грубият глас зад вратата.
— Не влизай! — изкрещя Брук. — След минутка съм готова!
Изтича в банята, грабна две кърпи от стойката и намокри едната на чешмата. Сухата влезе в сака заедно с тубичка талк, предварително напълнената бутилка от минерална вода и останките от студената вечеря, които беше скрила в душкабината. После напъха в джоба си голям флакон спрей за коса, събра шишенцата с парфюми и ги пренесе в спалнята, преметнала мократа кърпа през рамо.
Още от самото начало беше наясно, че без пари няма да стигне далече, но нямаше нито цент. В замяна на това бижутата на Серато струваха хиляди. Ако успееше да ги размени срещу превоз или някакъв подслон над главата, това щеше да бъде достатъчно. Хвърли шишенцата с парфюм на леглото и взе скъпоценностите от нощната масичка. Нахлузи гривната на китката си, а огърлицата изчезна под тениската.
Беше готова. Дишаше напрегнато, скована от напрежение. Какво би казал в подобна ситуация Бен?
— Майната му!
Грабна едно от шишенцата „Шанел“ и с всички сили го блъсна в солидната рамка на леглото. То се пръсна на ситни парченца, замириса на парфюм. Стори същото с второ, после с трето. Въздухът в стаята бързо се напои с натрапчивия аромат. Парфюмът се разля по килима. Грозницата всеки момент щеше да го подуши и да връхлети в стаята. Всичко беше въпрос на секунди.
Брук извади крадената запалка изпод матрака, грабна тънката нощница и поднесе пламъчето под нея.
— Ето какво мисля за твоите перверзни дрешки, Рамон! — прошепна тя.
Деликатната материя пламна моментално и тя я хвърли на подгизналия килим. Огънят лумна веднага. Всичко потъна в пламъци — подът, завивките на леглото, балдахинът. Стигаха до тавана и се превръщаха в непробиваема стена далеч по-бързо, отколкото беше очаквала. Детекторите на противопожарната система пронизително запищяха.
Брук отскочи назад, грабна торбата с дрехите си и хукна към банята, надавайки пронизителни викове:
— Fuego, fuego!
Вратата рязко се отвори. Лицето на Грозницата се разкриви от ужас, устата й се отвори. Но Брук изпревари виковете, блъскайки я с цялата тежест на тялото си. Жената падна по гръб. Брук нямаше намерение да влиза в ръкопашна схватка с нея, въпреки че навремето в „Льо Вал“ беше взела няколко урока по тази дисциплина от Джеф Декър. Бърз ритник в главата се оказа достатъчен за временното елиминиране на противника.
— Кучка! — изсъска Брук и хукна към дневната.
Миг по-късно нахлуха пазачите, четирима на брой. Но тя вече беше успяла да се скрие зад дивана, притиснала мократа кърпа към носа и устата си, за да се предпази от бързо сгъстяващия се дим. Откъм коридора долетя пронизителният звън на алармената система. Мъжете стъписано отскочиха назад, уплашени от огнения ад. Единият от тях насочи към пламъците големия пожарогасител, който държеше в ръце. После обаче беше принуден да се оттегли пред яростното настъпление на огъня.