В настъпилата суматоха сякаш всички бяха забравили за Брук, която продължаваше да се крие зад дивана. Но тя си даваше ясна сметка, че няма как да остане дълго там, тъй като температурата в стаята рязко се покачваше. Освен това очакваше самият Серато да се появи всеки момент и нямаше никакво намерение да се изправя срещу него.
Заети с пожарогасителите, мъжете не я забелязаха как се измъква от горящата стая. Тя хукна по коридора, като изключваше всички лампи по пътя си, с надеждата бягството й поне на първо време да остане незабелязано. Група въоръжени пазачи затичаха по коридора. Единият от тях крещеше нещо в портативната си радиостанция, опитвайки се да надвика пронизителния вой на алармата.
Пътят към стълбището остана открит. Никой не я беше забелязал. Брук вече познаваше вътрешното разположение до последния детайл и дори можеше да преброи колко крачки остават до главния вход. Разстоянието бързо се стопяваше.
Продължавай, продължавай, повтаряше си тя. Още малко и ще успееш!
Усети полъх на свеж въздух и миг по-късно изскочи под арката в кремав цвят над главния вход. Беше свободна!
Но предстоеше да извърви още дълъг път. Притисната до стената, тя изчака нова групичка тичащи мъже, които нямаха време да се оглеждат. После предпазливо започна да се отдалечава от къщата с включените аларми и глъчката човешки гласове. Въздухът тежеше от острата миризма на изгоряло. От прозорците на нейния апартамент излитаха гъсти кълба черен дим. Същото беше положението с прозорците над и под тях. Тя обаче си даваше сметка, че ако не обхване цялата сграда, пожарът скоро щеше да бъде овладян. А това означаваше, че много хора щяха да се запитат къде е изчезнала пленницата.
Приведена ниско към земята, Брук се плъзна покрай оградения двор, в който бяха екзекутирани Консуела и дъщеря й. Пред очите й се появиха високите стени на хангара и тя се насочи към него. На пръв поглед охрана липсваше, но после пред нея изскочи един въоръжен мъж. Изненадата в очите му бързо се превърна в подозрение.
— Няма да ме издадеш, нали? — подхвърли му с игрива усмивка Брук и измъкна огърлицата изпод тениската си. — Виж какво ще получиш, ако си държиш устата затворена.
Пазачът се втренчи в блещукащите скъпоценни камъни, на лицето му се изписа примитивна алчност.
— Всъщност едва ли заслужаваш чак толкова много — промърмори Брук, измъкна от джоба си флакончето с лак за коса и светкавично го насочи в лицето му.
Мъжът изкрещя, изпусна пушката и притисна очи с длани. Брук заби коляно в слабините му, хвана го за ушите и го блъсна в стената на хангара с главата напред. После повлече безчувственото му тяло към близките храсталаци, грабна пушката и я вдигна. Оказа се, че не е много по-различна от оръжието, с което се беше упражнявала на стрелбището в „Льо Вал“.
Тя издърпа затвора и хукна към редиците автомобили в гаража.
Хитростта едва ли щеше да й помогне при преминаването през масивния и добре охраняван портал, но работата можеше да свърши нещо тежко и здраво, движещо се с достатъчно висока скорост. Тя скочи в най-близкия пикап с висока проходимост, хвърли пушката на съседната седалка и с благодарност установи, че ключовете са на таблото. Запали двигателя, включи светлините и натисна до дъно педала на газта.
Пикапът издаде страховит рев, колелата му поднесоха за миг, но след това се понесоха напред. Хората, които се оказаха на пътя й, с писъци се разбягаха встрани. Някак изведнъж и съвсем естествено бягството й престана да бъде тайна.
В светлината на фаровете успя да зърне бързо приближаващият се портал от ковано желязо и се сви в очакване на удара. От караулното изскочиха четирима пазачи, които светкавично насочиха пушките си към ревящия пикап. Нощният въздух се разтърси от трясъка на изстрелите. Предното стъкло се пръсна. Брук грабна пушката, промуши дулото през дупката в стъклото и натисна спусъка. Разнесе се оглушителен трясък и проклетото нещо избълва половината си пълнител. Куршумите вдигнаха искри по железния портал. Пазачите се снишиха и отскочиха встрани.
Пикапът се блъсна в портала. Брук политна напред и се удари в кормилото. Пред очите й се разлетяха парчета мазилка, стоманени шини и разни автомобилни чаркове. Предното стъкло окончателно изчезна. Беше мъртва.