Сега той седеше на предната седалка на водещия джип, управляван от Луис Брака. Лицето му беше бяло като платно, а влажната му коса бе залепнала на челото. Коприненият костюм, който не бе пожелал да смени в началото на преследването, беше влажен от пот и оплескан с рядката кал, която пръскаше изпод колелата на джипа. Предишния ден и по-голямата част от настоящия той беше мрачен и затворен в себе си и отказваше да разговаря с когото и да било. Онези от хората му, които го познаваха добре, виждаха тлеещия в очите му гняв. Беше там дори сега, четирийсет и осем часа след пожара в имението и унизителното бягство на жената. Те можеха само да подсвиркват и да клатят глави, опитвайки се да си представят каква ще бъде съдбата й, когато я пипнат отново.
Но след всички тези безкрайни часове на бродене през бурите и убийствената жега на джунглата все още не бяха открили нищо. Разбира се, с изключение на следите от гуми преди две нощи, само след пет километра преследване. Откраднатият пикап явно беше изскочил от пътя и бе полетял надолу по стръмния склон. Серато беше спрял потерята, повеждайки лично екип от дванайсет души, включително Вертиз и Брака, по образувалата се просека до брега на реката. Но пикапът беше изчезнал заедно с жената зад кормилото.
Никой не посмя да изрече на глас очевидното: жената е мъртва. Убита при катастрофата или удавена в бързото течение на реката. Дори Вертиз и Брака, които имаха свободата да изказват мнението си повече от всеки друг служител на Серато, не посмяха да оспорят заповедта му да се върнат при джиповете и да продължат търсенето.
— Познавам я — държеше на своето Серато. — Тя е много по-умна. Това тук не е нищо повече от опит да ни отклони от следите. Нарочно е насочила пикапа надолу по урвата, но вече не е била в него.
Ако това беше вярно, значи тя все още беше някъде наоколо и успяваше да ги избягва като някакъв призрак. След цели две денонощия изтощително претърсване на всяко отклонение и всяка пътечка хората започваха да се уморяват. Храната и водата им се изчерпваха с това, което бяха успели да грабнат в последния момент след потушаването на пожара. Почти не бяха спали, изпълнявайки заповедта на Серато да продължават безплодното претърсване. Всичко беше напразно.
Все още никой не се оплакваше. Повечето от тях знаеха много добре на какво е способен господарят им, когато е разстроен, но никога не го бяха виждали в подобно състояние.
Часът беше два сутринта, когато Серато най-после даде знак за спиране и позволи на хората си кратка почивка. Уморените мъже слязоха от колите и закуцукаха към малката полянка. Опряха оръжията си на околните дървета, събраха съчки и сухи клони и запалиха огън. Отнякъде се появи бутилка алкохол, която тръгна от ръка на ръка. Мъжете отпиваха по една бърза глътка и нервно поглеждаха към дънера малко встрани от групата, на който седеше босът. Неколцина вече започваха да мърморят, недоволни от продължаващата лудост.
Серато беше твърде зает с мислите си, за да им обръща внимание. Вдигна глава едва когато пред него се изправиха Вертиз, Алва и един от новите, на име Сантос.
— Какво има? — остро попита той.
Вертиз му показа портативния GPS, който държеше в ръка.
— Въртим се в кръг, шефе — мрачно промърмори той. — Бихме толкова път, а все още сме на няколко километра от базата. Джунглата ни играе своите номера.
— Невъзможно! — отсече Серато, грабна уреда от ръката на помощника си и се втренчи в осветения дисплей.
За негово съжаление, това се оказа чистата истина. Намираха се съвсем близо до пътя. Той скръцна със зъби и скри лице между дланите си.
Окуражен от факта, че Вертиз най-сетне беше проговорил, Сантос направи крачка напред.
— Сеньор Серато, повечето от нас вярват, че жената е паднала в реката заедно с пикапа. Някои дори казват, че…
Серато се обърна да го погледне.
— Да? Какво казват?
Сантос би трябвало да долови опасната нотка в гласа на шефа си, но допусна грешката да добави:
— Казват, че трябва да прекратим преследването и да се върнем в базата. Защото тя най-вероятно е мъртва.
— Не те познавам — изгледа го Серато. — Отскоро работиш за мен, нали?
— Точно така, шефе. Казвам се Карло Сантос.