Мъжът, който беше стрелял, стоеше изправен над младия индианец и чакаше заповедта на шефа си да размаже и другото му коляно.
— Това може би е освежило паметта му — изръмжа Серато. — Попитай го пак.
Раул Буджанда беше един от малцината наемници, който знаеше кечуа.
— Къде е селото ви? — изръмжа той и стовари тежък ритник в корема на Руми. — Казвай, скапан дивако!
Широко отворените очи на Руми се спряха на дъщеря му Часка, която се гърчеше в лапите на едър мъж, опрял пистолета си в слепоочието й. По лицето й се стичаха сълзи. Безсилен да й помогне, той бавно огледа лицата на останалите мъже, образували кръг около тях. Бяха много. Част от тях бяха останали в странните си лодки, които разпенваха водата на няколко метра по-нататък. Нямаше шанс за бягство. Едва ли можеше да очаква и помощ.
Серато разтвори стиснатия си юмрук. Скъпоценните камъни от огърлицата и гривната проблеснаха в шепата му.
— Кажи му, че искаме само бялата жена, която е намерила убежище при племето му. Ако ни помогне, ще освободим както него, така и дъщеря му. Освен това му давам дума, че никой от неговите съплеменници няма да пострада. Но ако откаже, ще убием малката пред очите му, за да я гледа как умира.
Руми слушаше с нарастващ ужас това, което превеждаше ухиленият Буджанда. Часка направи опит да изпищи и да се изтръгне от лапите на едрия мъж, но той я държеше здраво.
— Не я наранявайте, моля ви! — проплака той, а след това, осъзнал, че няма друг избор, побърза да добави: — Ще ви кажа как да стигнете до там. Не е далече.
— Готов ли си да повярваш на един лъжлив индианец, шефе? — подхвърли Вертиз, обръщайки се към Серато.
— Ще повярвам на всеки баща, който иска да спаси дъщеря си — отвърна някогашният наркобарон и се обърна към Буджанда. — Накарай го да ни покаже мястото на картата, а след това ги убийте и двамата!
Няколко минути по-късно над реката екнаха два изстрела. Последният вик на Руми рязко секна. Серато изчака телата да изчезнат в шубраците, а след това заповяда всички да се качват на лодките.
Дългото търсене най-после беше на път да приключи.
— Проверете оръжията си! — заповяда той. — Искам пълнителите да са заредени догоре. Убиваме всичко живо, което заварим там!
— И жената ли? — пожела да узнае Вертиз.
— Най-вече нея! — изръмжа Серато. — Но никой да не я докосва преди мен, ясно?
Извънбордовите мотори изреваха на високи обороти. Лодките се отлепиха от брега и поеха с висока скорост срещу течението.
58
— Бижутата бяха в Руми — спомни си Брук. — Ако Серато ги е намерил, вероятно вече пътува насам.
— Тези хора са издръжливи като стари ботуши — отвърна Бен. — Не се знае дали Руми изобщо му е казал нещо.
— Аз познавам Серато по-добре от теб, Бен — поклати глава тя. — Виждала съм с очите си на какво е способен.
— Тя е права, човече — обади се Нико. — Ако Серато го е спипал, няма начин да не проговори. Спокойно можеш да забравиш техниките за поведение при разпит, на които са те учили в армията. Никой не издържа, включително и най-твърдите.
Тримата се бяха отделили заедно с Пепе в дъното на лечебницата. В другия край лежеше отец Сколи. Останал без сили след продължителното бягство през джунглата, той спеше дълбоко. Край него бдяха Тика и Куси. Тика тихо плачеше за Учу и изчезналата й приятелка Часка. Всички бяха наясно, че няма да ги видят повече.
— Всичко това означава, че той вече се придвижва насам — каза Брук. — Вероятно с всичките си хора, с бързи моторници. Самата аз преброих някъде към трийсет въоръжени мъже, но може и да са повече. Всяка минута ще бъдат тук.
— Няма да е толкова скоро — поклати глава Пепе. — Аз познавам тази река. Виж това… — Използвайки острия връх на мачетето си, той проследи една дълбока пукнатина в пръстения под на колибата. — Тук сме ние — маркира една точка той, — а тук е приблизително мястото, където свещеникът твърди, че са били нападнати. Разбирате ли какво искам да ви кажа?
— По реката е много по-далече, отколкото по суша — кимна Бен.
— Километри, при това доста. А те не познават терена толкова добре, колкото отецът. Минавайки напряко, той е спечелил много време пред тях. Бих казал, че дори да са сломили Руми, принуждавайки го да говори, те ще бъдат тук най-рано след час. А може би и след два.
— По-добре премести лодката си нагоре срещу течението и я скрий добре — посъветва го Бен.