— Хеликоптерът ще ни вземе от къщата рано сутринта и ще ни остави на летището в Дери — обясняваше Сам. — Някъде около десет и половина ще бъдем на „Гетуик“, а по време на полета до Малага ще имате достатъчно време да се подготвите за срещата с Кабеза.
Форсайт сви устни и изсумтя в знак на съгласие. Завръщайки се за миг в настоящето, Брук забеляза начина, по който стискаше дръжката на куфарчето, закопчано за китката му с тънка стоманена верижка. Какво ли носи в него? После любопитството й се стопи. Тя извърна глава към тъмното странично стъкло и потъна в мислите си.
Вниманието й беше привлечено от някакъв светъл проблясък. Пътят зад тях вече не беше пуст. Настигаха ги чифт силни фарове. Не е лека кола, прецени Брук, обръщайки се назад. Вероятно някакъв ван или микробус. Който наистина бърза за някъде.
Форсайт се обърна едва когато купето на ягуара се изпълни с ярка светлина.
— Поредният идиот — равнодушно промърмори той. — Отбий да го пропуснеш, Уоли.
Уоли мрачно поклати глава, даде мигач и намали до петдесет километра. Бяло рено мастер, оплескано с кал, ги задмина с грохот, после ги засече странично и блокира пътя.
Уоли скочи на спирачките и пътниците политнаха напред. С изключение на Брук, която успя да се опре на облегалката пред себе си секунда преди рязкото спиране. Сам уплашено изпищя, зърнала как малкият й нетбук литва във въздуха.
— Какво става, мамка му? — извика Форсайт.
— Шибан задник! — изръмжа Уоли, изключи автоматичната скоростна кутия и остави двигателя да работи. — Какви игрички си намислил, тъпако? — изкрещя той, затръшна вратата и се понесе към спрелия ван.
Вратите му се отвориха едновременно. Уоли се закова на място. Двама мъже енергично закрачиха към него. И двамата носеха черни качулки, но не заради хапещия февруарски вятър.
Брук зърна оръжията в ръцете им и кръвта замръзна в жилите й. Еднакви на вид картечни пистолети, черни и страшни, оборудвани с цилиндрични заглушители. И преди беше виждала такива.
Уоли Ландър също познаваше този модел смъртоносно оръжие, но деветте години извън армията отдавна бяха притъпили реакциите му. Просто стоеше на място и ги зяпаше с отворена уста.
— О, господи! — простена Сам.
Форсайт смаяно мълчеше и стискаше дръжката на куфарчето.
Никой от двамата маскирани не проговори. Вместо това те небрежно насочиха оръжията си към Уоли и откриха огън. Във вътрешността на купето изстрелите прозвучаха като приглушено думкане. Краката на Уоли се подгънаха и тялото му рухна в канавката. Кръвта му беше яркочервена на светлината на фаровете. Сам изпищя и се вкопчи във Форсайт.
— Какво искат от нас, Роджър? Господи, ще ни убият!
Брук се поколеба само секунда, после се промуши между двете предни седалки и се настани зад кормилото. Сложи лоста на „драйв“ и натисна газта до дъно. Ягуарът изрева и се понесе напред с пронизително свистене на гумите. Хванала здраво волана, Брук нямаше друг избор, освен да стисне зъби и да прегази мъртвото тяло на Уоли. Купето се разтресе със смразяващо дъха „бум-бум“.
Маскираните мъже отскочиха встрани. Последва тежък удар, придружен от пронизително стържене на метал в метал. Калникът на ягуара откърти част от пластмасовата броня на вана и продължи напред през разкрилата се пролука. Гумите продължаваха да свирят, заглушавайки писъците на Сам и гневното сумтене на Форсайт. После пред Брук изведнъж се откри пътят, чист и свободен. Беше успяла.
В следващия миг зад тях екнаха дълги автоматични откоси. Воланът изведнъж натежа в ръцете й. Нападателите бяха улучили задните гуми. Нямаше начин да предотврати страничното поднасяне. Пред очите й изплува огромна сива скала. Последва силен трясък. Еърбегът експлодира и се заби в лицето й със замайваща сила.
Тя долови шум от бързи стъпки и неясни гласове. После вратите на ягуара се отвориха. Дулото на картечния пистолет се заби в слепоочието й. Тя се обърна с лице към нападателя. От процепите в качулката я гледаха две студени и жестоки очи.