— Колата е натам — обади се Гари и махна към улицата.
— Не ни трябва кола — отвърна шефът на групата. — Първо ще поразходим нашия човек да се запознае с обстановката, а после ще му покажем какво се случва с устатите типове като него, които задават прекалено много въпроси.
— Какво ще кажеш за това, войниче? — попита Шон.
— Ще кажа, че допускате грешка — отвърна Бен. — Но все още имате време да я поправите.
— Няма да си толкова нафукан, когато черният ти дроб увисне навън — изръмжа Фланаган и леко го мушна в гърба с острието на щика. После направи пауза, сякаш очакваше Бен да изпадне в паника. Когато това не се случи, той добави: — Можех да те изкормя още в кръчмата, но не ми се щеше хората да чистят след теб.
— Много разумно от твоя страна — рече Бен. — Не е зле да помислиш и за тая клечка за зъби, която си опрял в гърба ми. Предупреждавам те, че много ще боли, когато докторите започнат да я вадят от задника ти.
— Какви ги дрънка тоя скапаняк, мамка му? — учуди се Шон.
— Аз продължавам да мисля, че трябваше да изчакаме и останалите — мрачно рече Гари.
— Ще бъдат тук всеки момент — увери го Фланаган. — Навреме, за да помогнат при изхвърлянето на това копеле на боклука. — Той махна към контейнера на колела в края на уличката, преливащ от торби. Редом с него се виждаха още няколко метални кофи с ръждясали капаци. — Е, това е достатъчно — добави той, сграбчи Бен за яката и го залепи за близката стена. Пръстите му побеляха върху ръкохватката на щика. — След две секунди ще си мъртъв. Ако имаш да казваш нещо, сега е моментът да го направиш!
— Заколи го като прасе, Франк! — възбудено подвикна Шон.
Фланаган пое дълбоко въздух. Очите му проблеснаха от прилив на енергия, ръката с ножа се стрелна към гърдите на жертвата.
Реакцията на Бен беше светкавична. Разнесе се остро металическо стържене. Вместо гърдите на Бен острието прониза тънък стоманен лист. Очите на Фланаган се разшириха от смайване и се заковаха върху кръглия капак, който Бен беше грабнал от кофата за смет наблизо, използвайки го като щит. Острият връх на щика и сто и трийсет килограма мускулна сила зад него с лекота го пробиха. Още преди Фланаган да осъзнае какво се случва, Бен рязко завъртя импровизирания щит, изтръгвайки заедно с него и оръжието.
В следващия миг капакът се стрелна обратно към смаяния престъпник.
Стоманената дръжка бе предназначена да придържа щика към дулото на пушката, но тежестта я превръщаше в доста солидно оръжие. Тя улучи устата на Фланаган, разкъса устните и продължи седем-осем сантиметра навътре, преди Бен да дръпне капака обратно заедно с щика.
Фланаган издаде пронизителен вик, политна назад и вдигна ръце към устата си. Между пръстите му бликна кръв, на асфалта изтракаха червено-бели късчета от натрошените му зъби.
Бен заби ръба на капака в основата на носа му — достатъчно силно, за да го просне по гръб.
— Ти беше прав, Фланаган — задъхано подхвърли той. — Защо онези добри хора в „Спининг Джени“ да чистят мръсотията ти?
Точно според очакванията му Шон атакува пръв. Той измъкна сгъваема палка от вътрешния джоб на якето си, тръсна я да се разгъне и полетя напред, издавайки грозен вик. Бен избягна удара, препъна го и биячът се заби със страшна сила в близката стена. Горната част на черепа му влезе в директно съприкосновение с тухлите и изтрещя като зелка, разцепена от дървен чук.
Още преди безчувственото тяло на Шон да се свлече на земята, в ръката на Гари се появи наточена отвертка, която се стрелна към гърлото на Бен. Той отскочи встрани и му нанесе саблен удар с ръба на дланта си. Разнесе се остро пропукване и китката на Гари увисна. Отвертката изтрака на асфалта. Бен заби лакът в слънчевия сплит на бандита и въздухът шумно напусна дробовете му. После го сграбчи за мазната коса и го засили към земята с лицето надолу.
И Гари излезе от строя. Тялото му рухна на асфалта и остана там. Бен го прескочи и тръгна към Фланаган, който беше успял да се надигне. Устата на едрия мъж се беше превърнала в червена дупка. Изтичащата от нея кръв цапаше ризата му. Закрепил се горе-долу в изправено положение, той обърна гръб на Бен и се запрепъва към главната улица.
Бен нямаше нищо против да го пусне, но не веднага.
— Върни се обратно, Фланаган — повика го той. — Имам нужда от готиния ти телефон, защото очаквам обаждане от господаря ти. Трябва да се разберем как ще получа това, което искам.