— Не мърдайте оттук, скоро се връщам.
Измъкна колта от колана си, вдигна предпазителя. Миг по-късно се появиха останалите четирима. Зърнали оръжието в ръката му, те се заковаха на място. Доберманът оголи зъби и започна да се дърпа на веригата си.
Бен зае стойка за стрелба в средата на уличката и се прицели в кучето.
— Ако сега пуснете Фидо, довечера ще трябва да организирате погребението му — предупреди той.
Четиримата го гледаха, без да помръднат. Водачът стискаше здраво веригата. Бен остана доволен от това поведение. Той много обичаше кучета — включително и онези, които бяха готови да го разкъсат на парчета. Не би искал мозъкът на добермана да оплиска цялата алея.
— Къде е Фъргъс Дойл? — попита той.
— Кой си ти, да те вземат мътните? — избоботи единият от мъжете.
Бен беше убеден, че няма какво повече да измъкне от тези типове. Притежанието на пистолета автоматично поставяше Джон на високо място в тяхната йерархия. А той вече нямаше друг избор, освен да отговаря на въпросите му. Бен беше изгубил достатъчно време с останалите горили или обикновени биячи.
Майната му, рече си той и пристъпи към най-ефективния начин за разчистване на палубата. Колтът затрещя в ръцете му. Един, втори, трети изстрел. Отначало насочени леко вляво от групичката, а след това вдясно. Едрокалибрените куршуми рикошираха в стените, засипвайки преследвачите му с облачета прах и късчета мазилка. Изпаднали в ужас, те се пръснаха като пилци. Водачът на добермана отчаяно дърпаше веригата на побеснялото куче.
Бен свали оръжието. Пищенето в ушите не му попречи да чуе тропота на бягащите крака, последван от рев на двигател и пронизително свирене на гуми. Обърна се и тръгна обратно към пленниците си.
Те не бяха помръднали. Онзи, когото наричаха Джон, се оказа около трийсет и пет годишен тип с безлично лице. По-младият — пъпчив хлапак на не повече от деветнайсет, бе успял да сдъвче по-голямата част от парцала в устата си. И двамата се бореха да се освободят от бодливата тел. Спряха да го правят едва когато Бен се изправи над тях, и вдигнаха очи да го погледнат.
Той пъхна колта обратно в колана си и приклекна.
— Сега ме слушайте внимателно. Ако вие двамата искате довечера да се приберете у дома, а не в моргата, трябва да ми кажете къде мога да намеря Фъргъс Дойл. Кой ще започне пръв? Може би ти, Джон?
Посегна да издърпа парцала от устата на мъжа, но в същия миг усети някакъв натиск в тила си.
Причинен от грубия допир на студено дуло.
18
При неочакван развой на събитията като този се реагира по два начина. Бен не се замисли дълго за първия от тях, защото завъртането с цел избиване на оръжието от ръцете на опонента не е добра идея, особено когато току-що си чул как петлето отскача назад с остро изщракване. Човек не може да се хвърли встрани, за да избегне куршума — както го прави, когато някой кретен го напада с щик.
Вторият начин е да останеш абсолютно неподвижен с надеждата, че през следващите няколко секунди няма да се случи нищо фатално.
Бен замръзна на място.
— Хвърли пищова — заповяда женски глас. Принадлежеше на млада жена и дори би могъл да звучи приятно, ако беше казал нещо друго. — Опиташ ли някой номер, оръжието в ръцете ми ще гръмне и ще отнесе скапаната ти глава!
Бен бавно плъзна ръка към колана, хвана колта с палец и показалец и го хвърли пред себе си. Той шумно изтрака на цимента.
— А сега се изправи. Бавно и внимателно.
Дулото остана притиснато в тила му, докато изпълняваше заповедта. Моментът за резки движения все още не беше настъпил.
— Обърни се — дойде следващата заповед.
Натискът в тила му изчезна и жената отстъпи две крачки назад. Бен внимателно се подчини и се обърна към нея. Беше точно толкова млада, колкото звучеше гласът й. Двайсет и една, най-много двайсет и две, слаба и жилава, с хубаво лице и дълга разрошена черна коса. Малко приличаше на циганка. Тъмните й очи го наблюдаваха, без да мигнат, над дулото на револвера магнум 357, който изглеждаше прекалено голям за нея. Стискаше го с две ръце. Бен можеше да види патроните с усилени гилзи, подредени в барабана. От това разстояние просто нямаше как да пропусне. А изстреляният куршум щеше да пробие в него дупка, достатъчно голяма, за да влезе юмрук, облечен в боксьорска ръкавица.