Тара каза нещо за довиждане, което дори не достигна до съзнанието му. Седнал зад волана на беемвето, той просто гледаше как хондата изчезва в далечината. После остана сам. С депресиращата мисъл, че пътят под краката му изведнъж беше свършил. Никога не беше се чувствал толкова самотен, мрачен и отчаян.
Часът беше 2:38 следобед. От отвличането на Брук бяха изтекли четирийсет часа и трийсет и три минути.
Надеждата му да я види отново бързо се стопяваше.
20
— Слизай, кучко!
Събитията се развиваха с главозамайваща бързина. Някакъв мъж я сграбчи с железните си ръце и я свали от колата. Нетрепващото дуло на пистолета му бе на няколко сантиметра от лицето й. И тримата бяха набутани в задната част на вана, който се огласи от хлиповете и молбите на Сам. Вратите се затръшнаха, автомобилът потегли. Пътуването се оказа истински ад.
— Вън! Всички вън!
Още оръжия, с чиято помощ ги изкараха от вана и ги поведоха по затревения склон към някаква мрачна постройка. Вътре имаше странно ехо. Миришеше на страх и влажна пръст. Сам продължаваше да хълца. Изведнъж блесна ярка светлина, която я накара да премигне. Усещаше присъствието на мъже около тях, но светлината й пречеше да различи нещо повече от неясни сенки.
Особено една, която стоеше на крачка от прожектора. Висока и солидна сянка на мъж, който я наблюдаваше с настойчиво любопитство.
После сянката проговори, но не на Брук, а на Форсайт.
— Куфарчето, моля. — Английският му беше ясен и стегнат, прекалено перфектен, за да бъде роден. Какъв беше този акцент? Със сигурност не европейски.
— Вече ви казах, че не се продава — отвърна Форсайт, почти успял да придаде нужната твърдост на гласа си.
Заслепена от ярката светлина, Брук си помисли, че вижда как високата сянка прави знак на един от хората си. Писъците на Сам станаха пронизителни, но после изведнъж се стопиха в оглушителната експлозия.
Безжизненото тяло на Сам, проснато на земята. Тотално вцепенение от шока. Още викове. Яростта в гласа на Форсайт се превърна в ужас. Неколцина мъже го сграбчиха за ръцете и го повалиха на колене. Блясъкът на острие. „Не! Моля ви, не!“, закрещя той. Мъжете притиснаха дясната му ръка в пода, острието проблесна във въздуха. Ужасно хрущене на отсечена кост, нечовешки вой на болка. Ръката, държаща куфарчето, отхвръкна на пода. Стоманената верижка остана да виси от китката.
После се случи същото и с лявата ръка. Животинските викове на Форсайт отекнаха в стените.
Брук усети дулото, опряно в главата й. Вече знаеше, че и нейната съдба ще бъде същата. Стоеше и чакаше… Чакаше… Изстрелът, който ще я запрати на пода редом със Сам.
После прозвуча гласът на високия мъж.
— Тази не — заповяда той. — Тази ми трябва.
Тази ми трябва…
Събуди се рязко. Дишането й беше ускорено, тялото й плуваше в пот. Примигна няколко пъти, тотално дезориентирана от реалността на кошмара. Кошмар, който със сигурност щеше да остане в съзнанието й, докато е жива.
Състояние, което най-вероятно нямаше да продължи дълго.
Объркването постепенно се стопи и тя осъзна, че лежи в масивно легло, оградено от балдахин. Копринени завивки галеха тялото й. Тя ги отметна встрани и забеляза, че е облечена в копринена нощница, която виждаше за пръв път в живота си и която едва ли би избрала сама.
Потръпна при мисълта, че някой я беше събличал.
Изправи се в леглото. Чувстваше се замаяна, в устата й имаше горчив вкус. Знаеше на какво се дължи това. Онзи, който я беше вкарал тук и свалил дрехите й, заменяйки ги с проклетата нощница, я беше дрогирал. „Мръсници“, прошепна тя, после стисна устни. Някой можеше да я чуе.
Спусна краката си от леглото и стъпи на пода. Усети хлад. Отнякъде долиташе тихият шепот на климатик, миришеше на цветя. Върху малката масичка до леглото беше поставена чаша с вода, а до нея проблясваше тънката златна верижка, която някой беше свалил от шията й. Какво става, по дяволите?
Понечи да се отдалечи от леглото, но краката й се подгънаха. Това бяха последиците от дрогата. Колко време я бяха държали упоена тези мръсници? Какво бяха вършили с нея, докато е била под въздействието на дрогата? Обзе я безсилен гняв.