В стаята цареше полумрак, нарушаван единствено от тънък слънчев лъч, проникващ през затворените капаци на прозореца. Брук понечи да ги отвори, но те се оказаха метални, а задействането им явно ставаше по електрически път. Огледа се, но никъде не видя контактен ключ или нещо подобно. Включи настолната лампа и се огледа.
За пръв път виждаше толкова просторна спалня. Навсякъде имаше цветя. Многобройни вази с нежни орхидеи, изящни хеликонии и още куп екзотични растения, за чиито названия можеше само да предполага. Въздухът тежеше от сладкия им аромат. Мебелите бяха старинни, а подът беше покрит с бели мраморни плочи, прорязани от синкави нишки. Върху изящната маса лежаха няколко книги, куп модни списания и няколко компактдиска с класическа музика.
Похитителите явно бяха помислили и за забавленията й. Тя гневно блъсна купчините на пода и преобърна масата. От усилието й се зави свят.
В двата противоположни края на спалнята имаше бели врати. Опитвайки се да върви в права линия, Брук се добра до едната от тях и рязко я отвори. Зад нея имаше огромна, луксозно обзаведена баня. Въздухът миришеше на лавандула, а рафтовете край една от стените бяха отрупани с абсурдни количества козметични продукти и парфюми. Дори поставката за тоалетна хартия е със златно покритие, отбеляза тя. Страхотно.
Обърна се, прекоси спалнята в обратна посока и бутна другата врата. Озова се в нещо като дневна, оборудвана със същите метални капаци на прозорците като спалнята — без никакви видими начини за тяхното управление. Брук включи осветлението.
Стаята беше обзаведена като дневната на луксозен петзвезден хотел. Плюшени кресла и дивани, дебели персийски килими, маслени платна в рамки по стените. На единия страничен шкаф имаше голяма купа с плодове, плато с изтънчени хапки и лимонов сок с лед в кристална гарафа. Някой се беше погрижил за всичко това още преди събуждането й. Погледът й се спря на старинния часовник върху мраморния плот над камината. Стрелките му показваха осем и четирийсет. Най-вероятно сутринта, помисли си тя. От колко време бе тук?
В дъното на дневната имаше широка двойна врата, която, естествено, се оказа заключена. Брук заблъска с юмруци по нея и започна да вика. Не получи никакъв отговор. Изтича към най-близкия прозорец и отново потърси ключ за металните капаци. Изглежда, че нищо не беше в състояние да ги отвори. Но тя грабна тежката настолна лампа от близкия бюфет, смъкна абажура и дръпна шнура от контакта. Използвайки масивната бронзова стойка като оръжие, тя започна да блъска капака с всичка сила. В крайна сметка той се откачи от рамката и рухна в краката й.
Стаята се изпълни с ослепителна златиста светлина. Брук сложи ръка над очите си и надникна навън.
Ахна, но не защото видя наскоро боядисаната черна решетка от другата страна на дебелото стъкло, а заради великолепната панорама, която се разкри пред очите й.
— О, господи!
Със сигурност не беше в Ирландия. Нито пък в Лондон. Никога през живота си не беше виждала подобно място.
Отвъд скупчените в периметъра на висока каменна ограда бели къщички, градини, хангари и пътеки се простираше величествената джунгла, достигаща чак до хоризонта. В изумително синьото небе се рееха големи пъстри птици, много по-пъстри от цветята в спалнята. Една от тях се плъзна надолу и кацна на покрива на съседната сграда, на петнайсетина метра от прозореца. Птицата прибра широките си жълто-червени крила и задраска по теракотените плочки към парченце мъх в ъгъла, което клъвна с огромния си клюн. Беше папагал макао.
— Аз съм в Южна Америка — промърмори невярващо Брук.
21
Бен продължаваше да шофира. Не знаеше къде отива, нямаше планове. Движението напред беше единственият начин да се спаси от отчаянието, което заплашваше да го погълне.
А беше толкова сигурен, че е попаднал на вярната следа! Като хищник, който кръжи над набелязаната жертва, фокусиран единствено върху това, което му предстои да направи. Сега това му се струваше смешно, патетично и напълно безполезно.
Зает с рутинните действия да държи колата на пътя, той правеше неимоверни усилия да подреди обърканите си мисли. Дори не се надяваше да бъде осенен от внезапно прозрение. В един момент си спомни, че пушенето стимулира мисленето, и запали една голоаз, но вкусът в устата му се оказа изключително противен — сякаш да му напомни, че вече няма право на това малко удоволствие. Изхвърли цигарата през прозореца и вдигна стъклото.