Тъй като нямаше какво друго да прави, тя се опита да преброи въоръжените пазачи. Всички бяха латиноси и доколкото можеше да определи от разстояние, на възраст между двайсет и трийсет години. Всички бяха въоръжени с пистолети или военни карабини, а някои и с двете. Не носеха униформи, но не беше трудно да се установи, че са част от дисциплинирана и добре ръководена организация. Това я накара да си помисли за военна база.
От постройката насреща, която очевидно изпълняваше ролята на хангар или гараж, на два пъти излязоха превозни средства и се насочиха към преградения с бариера портал — явно единствения вход и изход на комплекса. Открит джип с трима мъже и масленозелен военен камион с брезентово покривало на каросерията. И в двата случая въоръжената охрана на портала вдигаше бариерата и отваряше тежките врати, а след това ги затваряше обратно. За един кратък миг Брук успя да зърне тесния прашен път, който изчезваше в тъмнозелената джунгла.
Беше преброила осемнайсет мъже, когато зад вратата долетя някакъв шум, и тя побърза да отскочи от прозореца. В ключалката беше пъхнат ключ, изтрака резе. Затаила дъх, Брук гледаше как дръжката бавно се спуска надолу. Очакваше всеки миг в стаята да нахлуят въоръжени мъже. Не й се искаше да мисли какво ще се случи след това. Огледа се с разтуптяно сърце, търсейки някакво скривалище. Но вече беше късно.
Вместо въоръжени похитители в стаята се появиха две чернокоси жени с мургава кожа, облечени в униформи на камериерки. По-ниската беше на средна възраст и имаше широки бедра. В ръцете си държеше кашон, чиито размери бяха малко по-големи от кутия за обувки. По-високата беше поне с двайсет години по-млада, слаба и гъвкава, с огромни кафяви очи. Приличаха си. Явно бяха майка и дъщеря. Влязоха в стаята, разменяйки си тихи реплики на португалски.
Португалски?, помисли си Брук. В Бразилия ли съм?
Зърнали Брук до прозореца, двете жени изненадано млъкнаха. После забелязаха счупения капак на пода и в очите им се изписа ужас.
Брук ги гледаше, без да мигне.
— Аз Консуела — срамежливо се представи по-възрастната жена, когато изненадата отмина. После махна към дъщеря си. — Това Пресентасион.
Брук не отговори. Консуела остави кутията на масата и вдигна капака. Сред тънката хартия проблесна нещо синьо.
— Ти обличаш това — каза тя на разваления си английски и заби показалец в кутията.
Жените изглеждаха безобидни и доста смутени от неочакваната компания. Далеч повече от самата Брук. Особено Пресентасион, която я гледаше със страхопочитание и не можеше да свали очи от лицето й. Брук направи малка крачка към тях и подозрително надникна в кутията. Синьото вътре се оказа някаква сатенена дреха. Консуела я извади и внимателно я разгърна върху гърба на близкия стол. Оказа се прекрасна и очевидно много скъпа рокля. В кутията имаше още бельо и чифт обувки с високи токчета, близки по цвят с роклята.
— Ти обличаш — повтори Консуела.
— Няма да стане! — тръсна глава Брук. — Ти сигурно се шегуваш.
Жената посочи косата и лицето й, после и нощницата. Брук се почувства почти гола. Изведнъж й се прииска да се покрие с нещо.
— Ти трябва да се подготвиш — добави Консуела.
— За какво да се подготвя? — попита на португалски Брук.
Беше започнала да учи този език малко след като си бе купила виличката в покрайнините на Вила Флор и вече можеше да води елементарен разговор. Не получи отговор и реши да смени тактиката.
— Къде се намирам?
В отговор получи само два изпразнени от съдържание погледа. Нямаше как да определи дали жените не са я разбрали, или са прекалено уплашени, за да отговорят. В крайна сметка се остави да я отведат в спалнята, където я накараха да седне пред тоалетката и се заеха да оправят косата й, разменяйки си къси, набързо изречени фрази, които тя не беше в състояние да схване. Какво, по дяволите, бяха решили да правят с нея?
— Не! — решително вдигна ръка тя, когато Пресентасион се наведе над нея с голям флакон спрей за коса. — Por favor, окей? Не искам това нещо. Разкарай го оттук.
Следващият проблем беше роклята. Брук с удоволствие би я разкъсала на парченца, но в един момент си даде сметка, че всичко ще бъде по-добро от полупрозрачната нощничка, и неохотно кимна.