Големият блестящочерен роял беше разположен в средата на салона. От столчето пред него се надигна да я посрещне усмихнат висок мъж, облечен с елегантен бежов панталон и бяла копринена риза. Гъстата му черна коса беше сресана назад, разкривайки леко мургаво гладко лице с правилни черти. Но тъмните му очи не се усмихваха. Гледаха я толкова пронизващо, че й се прииска да отмести поглед. Но тя не го направи. Зашляпа към него с боси крака и обувки в ръцете, потисната от неприятното чувство, че вече беше виждала този човек.
Да, точно така. Това беше мъжът от кошмарите й. Високата фигура зад прожектора. Убиецът на Форсайт и Сам Шелдрейк. Тялото й неволно се сви. Тръпката започваше от тила и стигаше чак до кръста й.
Мъжът освободи гардовете с повелителен жест. А те очевидно изпитаха облекчение и с готовност си тръгнаха. Вратата се затвори след тях. Брук остана сама с непознатия домакин.
Той пристъпи към нея. Тъмните му очи гледаха все така пронизително.
— Аз съм Рамон Серато — представи се той на същия перфектен английски с едва доловим акцент, който тя така и не успяваше да идентифицира. — Много ми е приятно да ви посрещна в дома си, доктор Марсел. Ще ми позволите ли да ви наричам Брук?
Тя направи усилие да издържи на острия му поглед и отсече:
— Виждам, че си ровил в дамската чанта, която открадна от мен! Кога се случи това? Преди да убиеш приятелката ми и нейния шеф или след това, гадно копеле?
Серато остана невъзмутим.
— И ти като повечето хора, изглежда, знаеш много малко за сър Роджър Форсайт — отвърна с равен глас той. — Той беше зъл човек, заобиколил се със зли хора. Въпреки това много съжалявам, че стана свидетел на онзи неприятен спектакъл. Такива неща не са за красиви очи като твоите. — Той махна към масичката. — Моля. Изпълнен съм с огромно желание да направя престоя ти тук максимално приятен. Би ли желала да закусиш? Кафето е отлично. — По лицето му за пръв път пробяга лека усмивка. — Всъщност аз произвеждам и изнасям тази марка.
— Не, благодаря. Какво ще кажеш, ако вместо кафе ми предложиш някакви обяснения?
Серато седна на масата, вдигна сребърната кана и напълни една чаша с кафе.
— Обяснения ли? — невъзмутимо подхвърли той, разчупи един кроасан и го топна в кафето.
— Ако си спомняш, аз бях отвлечена!
Той обидено я погледна.
— Нима си била окована в някоя мръсна дупка, където са те лишили от всякакво човешко достойнство? — попита той. — Не. Нима някой те е заплашил с нещо или те е наранил? Не. Ти си моя гостенка.
— Гостенка?!
— Да. В собствения ми дом. Няма ли да закусиш все пак? — Той вдигна напоения кроасан и отхапа крайчето му.
— Ти си ненормален! Аз дори не знам кой си, нито пък как съм се озовала тук!
— Добре, ще ти разкажа — сви рамене той. — Напусна ирландските брегове на борда на бърза яхта. Акостирахме в Брест, Северна Франция, а от там се прехвърлихме в испанското пристанище Ла Коруня, където взехме самолет за Касабланка. Там ни чакаше частният ми самолет, с който изминахме последната част от пътуването. Съжалявам, че не беше в състояние да оцениш удобствата на борда, защото спеше дълбоко.
— Искаш да кажеш, че съм била упоена.
— С много лек седатив. Бях убеден, че ще имаш полза от него, след като стана свидетел на една неприятна страна от бизнеса ми.
Брук се изплаши от спокойствието в гласа му. Пред очите й се появи ужасният миг, в който слепоочието на Сам се превърна в кървава каша, а тялото й се просна на пода. С усилие преглътна омразата си и попита:
— И тъй, къде съм? Може би в Бразилия?
— Ти си не само красива, но и умна — одобрително я погледна Серато. — Правилно си отгатнала, че след като прислужниците ти говорят португалски, най-вероятно са бразилки. И наистина е така. Но заключението ти е погрешно. Консуела и Пресентасион работят от доста време при мен, но тук не е Бразилия.
— Къде съм тогава?
Серато се разсмя и разпери ръце.
— Къде другаде освен в Рая?
— Рай с въоръжена охрана и решетки на прозорците! Така ли приемаш всичките си гости?
— Ще направя всичко възможно да се почувстваш у дома си — вече сериозно отвърна той, решил най-сетне да влезе в нейния тон. — Готов съм да изпълня всяко твое желание.