В коридора на път за кабинета на Чърч срещнаха младеж с буйна къдрава коса, който небрежно бършеше плочките на пода, използвайки парцал на дълга дръжка. Чърч спря и неодобрително го изгледа.
— Направи го както трябва, за бога! — скастри го той. — Не мокри плочките, а ги измий!
Къдравият му хвърли неприязнен поглед, напъха парцала в кофата и започна да търка, мърморейки нещо под носа си. Бен долови част от думите му — от рода на „аз поне си имам коса, нещастнико“, и на лицето му се появи усмивка. И той не би се хванал на работа при господин Чърч.
Директорът спря пред една врата с месингова табела, на която беше изписано името му, отвори я и нетърпеливо покани Бен да влезе в разхвърляния му кабинет. Не му предложи да седне и не затвори след себе си. Явно не очакваше, че разговорът ще се проточи.
— Предполагам, че появата ви тук е свързана с неотдавнашните трагични събития — надуто рече Чърч и изразително погледна часовника си.
— Точно така — отвърна Бен.
Управителят гнусливо огледа изцапаните му джинси и смачканото яке.
— Доколкото ми е известно, вие не сте служител на полицията, господин Хоуп.
— Не съм — кимна Бен. — Провеждам свое частно разследване.
— Аз съм зает човек, знаете. Мога да ви уверя, че правим всичко възможно да сътрудничим на властите и…
— Не е съвсем така — прекъсна го Бен. — Появиха се нови факти, които могат да се окажат решаващи за разследването. С ваше позволение, бих искал да поговоря с персонала по този въпрос.
— Да говорите с персонала? — трепна Чърч. — За какво?
— Искам да разбера дали някой е видял сър Роджър да напуска клуба. И по-точно, дали въпросният джентълмен е носел нещо със себе си.
— Всички отдавна са дали показания пред полицията.
— Не и по този въпрос — поклати глава Бен.
— Изключено! — отсече управителят. — Вие явно нямате представа колко трудно се ръководи подобна организация.
— Ще им отнема максимум пет минути от времето — обеща Бен, усещайки как в гърдите му се надига гняв. — Искам да говоря с всеки от тях поотделно. Така няма да попреча на работата в клуба. Въпросът може да се окаже на живот и смърт, разбирате ли?
Чърч поклати глава.
— Не — отсече той. — Няма да стане. — Погледна часовника си за втори път и се намръщи. Общото събрание на ООН очевидно го чакаше. — Мисля, че приключихме. Ще ви помоля да си вървите, господин Хоуп. Надявам се никога повече да не посещавате кънтри клуб „Касълбейн“. Не мога да ви позволя да се появявате без предупреждение и да плашите както служителите, така и гостите. Я се погледнете! Никой уважаващ себе си…
— Чуй какво ще ти кажа, дългоносо лайно такова! — изръмжа Бен. — Жената, която аз… Изчезнала е много близка моя приятелка. Животът й е заложен на карта. Не ме карай да повтарям!
Чърч се облещи насреща му, опитвайки се да запази достойнството си. Остана така секунда-две, после грабна слушалката и започна да набира някакъв номер. Бен долови изходящия сигнал, а после и някакъв глас насреща.
— Свържете ме с инспектор Ханрати, моля — заяви с победоносна усмивка управителят.
Бен си представи как дребният гадняр насреща му прави задно салто и се забива с главата напред в шкафа за документи зад бюрото. Видя как телефонът изхвърча на една страна, а перуката му на друга. После бавно се овладя и разтвори свитите си в юмрук пръсти. Може би защото въображението му продължаваше да работи и му помогна да си представи удоволствието, с което Ханрати му щраква белезниците и го натиква на задната седалка. А след това го чакаше обичайната процедура — задържане за 24 часа в ареста на Летъркени и повдигане на обвинение за нарушаване на обществения ред.
— Забрави! — изръмжа на Чърч той и изхвърча навън.
Къдрокосият младеж още беше в коридора и мокреше плочките с парцала си. Бен отвърна на кимването му, придружено от крива усмивка, и понечи да продължи.
— Пст! — издаде странен звук младежът.
Той спря и се обърна. Момчето беше оставило парцала и сочеше аварийното стълбище.
— Искаш да ми кажеш нещо ли?
Младежът кимна, хвърли подозрителен поглед към вратата на началника си и му направи знак да го последва на площадката, от която се излизаше на тясна шахта между двете сгради. Край едната стена бяха струпани купчина кашони, а на отсрещната беше опрян стар очукан мотоциклет с окачена на кормилото каска.