— Имам предвид обичайните причини, поради които повечето хора го правят — да попречат на онези, които се интересуват от съдържанието. Явно в това куфарче е имало нещо важно. Не само за него, но и за хората, които са му го отнели. Проблемът е там, че той не е имал представа с кого си има работа.
— Чакайте малко, обърквате ме — промърмори Максуел. — Откъде знаете всичко това? Полицията не спомена нищо такова.
— Току-що разговарях с очевидец. Освен това Форсайт е глътнал ключа за белезниците.
— Какво е направил?!
— Затова са му отсекли ръцете — поясни Бен. — Дясната, за да издърпат куфарчето, а лявата за заблуда.
— Не мога да повярвам. Нещата стават все по-зле.
— Въпросът е какво толкова важно е имало в куфарчето. Това искам да разбера.
— Мислите, че има връзка с убийството?
— А вие мислите ли, че няма? Сам казахте, че куфарчето не е открито на местопрестъплението.
В слушалката настъпи продължителна тишина. Максуел очевидно се мъчеше да подреди обърканите си мисли.
— Какво да кажа? Знам, че в речта си онази вечер Роджър намекна за някакво друго откритие на борда на „Санта Тереза“, което все още се пази в тайна. Мога само да предполагам, че това има някаква връзка със съдържанието на куфарчето. Но не разполагам с никаква информация по въпроса.
— Въпреки че в момента заемате най-високата позиция в компанията?
— Вижте какво, Роджър действа… О, боже!… Роджър действаше по свой собствен начин. И никой не задаваше въпроси, тъй като той винаги намираше правилните отговори. Благодарение на него компанията стана наистина много богата. — Максуел замълча за момент, после замислено добави: — Ако някой може да знае повече за тази работа, това е Саймън Бътлър. Той отговаряше пряко за подреждането и категоризирането на артефактите, освен това беше най-близкият човек на Роджър. Не изключвам възможността Роджър да е споделил нещо с него.
— Саймън Бътлър все още ли е с вас в „Карик Манър“?
— Никой от нас вече не е там. Какъв е смисълът да висим насред нищото? Аз се върнах в централата, където съм затрупан от телефонни обаждания и напразно се опитвам да се справя с този кошмар. Саймън още вчера се прибра у дома и оттогава не съм го чувал. Мога да ви дам адреса му, стига да ви върши работа. Той живее в старата си фамилна къща в околностите на Саутхемптън.
Бен прекъсна разговора и веднага набра мобилния телефон на Саймън Бътлър, който му продиктува Максуел. Никой не отговори. Не се включи и гласова поща. Той опита още няколко пъти, после прибра телефона. Остана в тъмното купе, забил поглед в дигиталния часовник на таблото.
Четирийсет и три часа и трийсет и девет минути от похищението на Брук.
Не му отне много време да стигне до решение. Запали двигателя, напусна паркинга на кънтри клуба и отново потегли към летището.
Този път беше абсолютно сигурен, че няма да се върне обратно.
25
В десет и половина вечерта Бен спря в покрайнините на селото. Небето над Южна Англия беше облачно, без звезди. Той изключи двигателя на наетия лексус IS-F, запали лампичката в купето и провери адреса, който бе получил от Джъстин Максуел.
Това беше мястото. На стената до портата имаше табела с надпис „Найтсфорд“. Голямата каменна къща беше в сянката, далече от уличните лампи. До нея се стигаше по дълга алея.
До портата се виждаше табела с надпис „Продава се“. Какво ли жилище беше решил да построи Бътлър вместо тази стара фамилна къща, запита се Бен. Явно заплатите в компанията бяха повече от добри.
Той слезе от колата и пое дълбока глътка студен нощен въздух. Беше облечен с нови черни джинси и черен пуловер и беше направил всичко възможно да се измие на летището. Коженото му яке се беше сдобило с няколко пресни драскотини, които нямаше как да отстрани, но той се надяваше, че изглежда достатъчно представително за целта на посещението си. Бутна портата и тръгна по дългата алея към къщата. Моравата от двете й страни беше гладка и добре поддържана. Повечето прозорци бяха тъмни, но паркираният в дъното спортен мерцедес беше свидетелство, че къщата няма да се окаже празна.
Бен натисна звънеца и зачака, прехвърляйки в главата си въпросите, които възнамеряваше да зададе на Саймън Бътлър. Така изтече цяла минута. Позвъни още веднъж, този път по-настоятелно. От вътрешността на къщата долетя някакъв шум. Матираното стъкло на входната врата светна и зад него се появи неясна фигура. Вратата се отвори.