— За какво?
— За това, което беше в куфарчето — отвърна Бътлър. — Същото, което откри в онова ковчеже…
— Четирийсет секунди! — изръмжа Бен.
— Нека ти обясня, моля те! — проплака Бътлър. — В началото на декември вадехме толкова много неща от „Санта Тереза“, че целият персонал, включително Роджър, помагаше при почистването и подреждането на вещите на борда на „Трайдънт“. Роджър рядко си цапаше ръцете с подобна работа. Но тогава сякаш знаеше, че ковчежето ще бъде там. На практика то представляваше обикновено дървено сандъче, подсилено с метални шини и нещо като печат на капака. Наистина се различаваше от останалите, но и не представляваше нищо особено в сравнение с предметите, които вадехме — някои от тях наистина уникални. Роджър го грабна в момента, в който кранът го вдигна. После се заключи с него в кабинета си и дълго време остана там. Накрая го прибра в личния си сейф.
— Значи нямаш представа какво е имало вътре, така ли?
— Попитах го, но получих уклончив отговор. Но той се държеше така, сякаш сандъчето е по-ценно от всичките извадени вещи, взети заедно. Не го изпускаше от поглед. Обясни, че ще оповести официално откритието си едва след като го проучи в детайли, но вече бил сигурен, че то ще предизвика огромна сензация. Сутринта след срещата с медиите трябваше да отлети за Испания да се види с някакъв известен историк и правителствен консултант. Кълна се, че това е всичко, което знам!
— Кои са те? — попита Бен. — Хората, които се свързаха с теб.
— Малко след като Роджър прибра ковчежето, ми се обади някакъв човек, който се представи само като Смит. Нямах представа откъде е, но не говореше като британец. Каза, че се обръща към мен, защото работя в компанията от много години и отлично познавам Роджър. Сега си давам сметка, че ме бяха проверили обстойно, а вероятно и ме бяха следили, защото… Защото бяха добре запознати с моя проблем.
Бътлър въздъхна и продължи, заковал поглед в нищото:
— Отначало отказах да го взема на сериозно и да разговарям с него. Но той знаеше много както за бизнеса на фирмата, така и за ковчежето. Разбрах, че са сериозни, когато в банковата ми сметка бяха преведени петдесет хиляди паунда. Позвъних в банката и се опитах да разбера откъде са дошли парите. Оказа се, че са преведени от някаква зашифрована офшорна сметка, която не може да бъде проследена. А Смит се обади да ми каже, че в нея ме чака още половин милион, ако…
— Ако им помогнеш да отвлекат и ликвидират приятеля ти Роджър Форсайт — довърши вместо него Бен.
— Заклевам се в децата си, че не беше така! Те казаха, че ги интересува само онова, което е в куфарчето. А аз знаех, че той ще го носи със себе си. Моята задача беше да се обадя на Смит в момента, в който колата потегли. Уговорката беше да откарат Роджър и придружаващите го на някое безопасно място, което да съобщят на полицията веднага след като вземат куфарчето. Никакви оръжия, никакво насилие. Така се разбрахме.
Бен го гледаше с отвращение. Ръцете го сърбяха да сграбчи главата му и да я забие в плота на бюрото. Силно. После да повтори упражнението няколко пъти.
— И ти им повярва, така ли?
— Не можеш да ме накараш да се чувствам по-зле — обяви с безизразен глас Бътлър. — Знам, че не заслужавам и пени от тези пари. Не заслужавам дори да живея. Не само заради Роджър. По моя вина умряха Уоли и Сам. А твоята приятелка… Ужасно съжалявам. Не знам какво друго да кажа… — Той скри лице в дланите си и отчаяно добави: — Рейчъл ме мрази, знаеш… Децата също ме мразят. И са прави. Бих искал да умра.
Чертите на Бен се втвърдиха още повече.
— Спомена, че Форсайт е възнамерявал да се срещне с някакъв експерт, с когото да обсъди съдържанието на куфарчето — подхвърли той.
— Точно така — подсмръкна Бътлър. — Той каза, че Кабеза ще му помогне да научи повече за намереното, преди да го покаже на публиката.
— Кой е Кабеза?
— Хуан Фернандо Кабеза е професор по история. Бивш преподавател в Севилския университет, понастоящем на свободна практика. Специалист по древни ръкописи и документи.
— Защо Форсайт е трябвало да търси историк чак в Испания? Само в Лондон живеят поне петдесет хиляди души със същата професия.
— Защото никой не може да се сравнява с Кабеза в неговата област — отвърна Бътлър. — Той е специалист по история на Хабсбургската династия и периода на испанското владичество над почти цяла Европа. Както и над задокеанските територии през шестнайсети и седемнайсети век. С този период са свързани толкова много потънали съкровища, че често търсехме помощта на Кабеза.