— Не мога да го направя! — неочаквано се запъна Бътлър.
Един намръщен поглед от страна на Бен се оказа достатъчен и Бътлър се шмугна в кабинета. Бен остана в коридора, ослушвайки се за пазача. До слуха му долетяха потракване на вратички, търкане на отворени чекмеджета и шумолене на хартия.
— Открих го! — възкликна минута по-късно Бътлър.
Появи се на прага, притискайки бележник с твърди корици към гърдите си. Бен го грабна и започна да го прелиства под светлината на фенерчето. Скоро стигна на буква „К“ и плъзна показалец по страницата, плътно изписана с неравния почерк на Форсайт. Отметката се оказа някъде в средата: професор Хуан Фернандо Кабеза заедно с испанския адрес, който му трябваше. Той откъсна листа и хвърли бележника на килима.
— Да вървим.
Излязоха навън и Бътлър се насочи към дясната врата на лексуса, но Бен го хвана за китката и го завъртя в обратна посока. Мъжът изскимтя като пребито куче.
— Ще се прибереш пеша — обяви Бен. — Упражнението ще ти се отрази добре.
— А ти какво ще правиш?
— Отивам да посетя Кабеза.
— Не, имах предвид какво ще правиш с мен.
— Зависи до какво ще се добера — отвърна Бен. — Ако Брук е жива и здрава, може би ще успея да забравя за съществуването на малко лайно като теб. — Той заобиколи колата и се насочи към шофьорското място. — Но ако нещо се е случило с нея, най-добре си приготви нова бутилка водка и гледай да се нагълташ с достатъчно хапчета, преди да съм се върнал за теб!
Бътлър благоразумно замълча. Бен затръшна вратата и запали мотора. Лексусът полетя напред. Фигурата на Саймън Бътлър в огледалото бързо се смали и изчезна.
27
През годините си на психолог-консултант Брук беше разговаряла с много хора, станали жертва на отвличане. Една от най-важните поуки от тези разговори, която винаги подчертаваше в своите лекции по темата, беше умението да се запазят бистрота на ума и максимален фокус. Когато целта е съхранението на психическото здраве, упражненията на ума са не по-малко важни от физическата годност. Тя познаваше един доброволен сътрудник на ООН, който бе отвлечен от банда неуравновесени типове в Сомалия и бе прекарал пет месеца в някаква мизерна килия, без да знае дали ще го освободят, или просто ще му пуснат куршум в главата. За да оцелее в тези ужасни условия, той се заел да строи въображаема дървена лодка.
Докато бил затворен в мръсната, гъмжаща от плъхове килия, човекът проектирал и изграждал плавателния съд в своето въображение. Дъска по дъска, сглобка по сглобка. А когато лодката била готова, той тръгвал по обратния път — разглобявал я част по част, нанасял някакви корекции и започвал да я гради наново. Когато най-после се озовал на свобода, човекът бил категоричен, че не иска да вижда никакви лодки повече. Но месеците ментална дисциплина го спасили от полудяване.
Всеки сам избира начините, по които да се справи с шока. Важното е да открие нещо, което да ангажира съзнанието му. Важното е да предпази духа си от самоунищожителния страх и стреса на пленничеството. Онези, които се поддават на подобни състояния, могат и да оцелеят физически, но никога вече не са предишните хора.
Самата Брук не знаеше нищо за лодкостроенето и по тази причина прибегна до друг метод. Използвайки молив за очи и лист, откъснат от някакво скучно женско списание, тя се зае да чертае план на луксозния си затвор.
Започна със самата къща, опирайки се на това, което беше видяла, докато пазачите я водеха към покоите на Серато. Когато се върна обратно след срещата с любезния си „домакин“, установи, че счупеният капак на прозореца е ремонтиран, но невидимите работници случайно бяха оставили един малък процеп, през който можеше да наблюдава околността.
Първо начерта контурите на външната стена, а след това нарисува няколко правоъгълника, маркиращи помощните постройки. Сложи надпис „гараж“ на хангара, от който непрекъснато влизаха и излизаха превозни средства, а на ниската бяла сграда, използвана от въоръжените мъже, постави надпис „караулно“ с въпросителна накрая. Пунктирана линия маркираше извивките на пътя отвъд портала, който водеше в джунглата. После дойде ред на самия портал — едно силно укрепено съоръжение, пред което нарисува миниатюрните фигурки на въоръжените пазачи.
Прекара дълго време в наблюдение на джунглата, питайки се дали наблизо има някакво населено място. Град или село, достъпни пеша за един самотен беглец?